История, Култура, Новини

Кога да честваме освобождението на Самоков?

Директорката на Историческия музей Нина Христовска откри дискусията

 Навръх 11 януари, точно когато се навършиха 134 години /по нов стил/ от освобождението на Самоков от турско робство, в Историческия музей се състоя дискусия на тема “Кога да отбелязваме освобождението на Самоков?”. Участваха музейни специалисти, служители от общинската библиотека “Паисий Хилендарски”, представители на Краеведското дружество, граждани, журналисти.

При откриване на срещата директорката на музея Нина Христовска изтъкна, че повод за нея са станали публикации във в. “Приятел”, изразени мнения на Краеведското дружество и на отделни граждани във връзка с това, на коя дата да се чества освобождението на града ни. Становището на работещите в музея е, че най-добре е събитието да се чества така, както повелява традицията – със съгласието на временния руски шеф на администрацията в града майор Шигорин още в първата година след освобождението е решено то да се отбелязва през пролетта, на празника Еремия. Студът и снегът са били аргумент честването да не е на самия ден – 30 декември /по тогавашния стар стил/. И досега, както се знае, тържествата са на 14 май.

В дискусията, на чаша кафе, поднесена от любезните домакини, участваха музейните специалисти Невена Митрева, Нина Христовска, Веселин Хаджиангелов, библиотекарките Йонета Стефанова, Албена Ихтиманска, Мирослава Мирчева, краеведът Мария Йончева, Евгения Попова, Георги Николов. До  единно становище не се стигна, но всички подкрепиха идеята да се запази честването на 14 май, тъй като това е традиция на повече от 130 години, само че тържествата да са по-масови и по-въздействащи.

Оформи се идеята паметната дата да се отбелязва и през зимата, макар и в по-ограничен състав и мащаб /”Руските воини не са страхували да воюват в студа, а ние се боим да празнуваме!…”/. В този смисъл имаше различия само по въпроса коя от двете дати да се избере – 30 декември или 11 януари /по нов стил/. При първата ще останем верни на годината на освобождението – 1877-а, а при втората – все пак официално е прието събитията да се отбелязват по нов стил – се “отива” пък в следващата година…

Поставен бе за обсъждане и повдигнатият от проф. Димитър Дражев във в. “Приятел” /бр. 1-2 от 6 януари 2012 г./ въпрос за изграждане на нов паметник в м. Кръста – където са посрещнати руските освободители, и за подходящото оформление на това място. В разискванията се подчерта, че едва ли в сегашното кризисно време ще се намерят средства за нов паметник, но се роди идеята да се постави до сегашния паметник плоча /евентуално от бял мрамор, за да изпъква/, на която да се отбележи на кого е посветен самият паметник, както и да се направи предложение пред Общинския съвет за оформянето на парк наоколо.

Гражданите могат да изразят становища и по двата въпроса на страниците на вестника, където дискусията вероятно ще продължи.

Обсъди се и повдигнатият от Бойчо Стамболийски въпрос за издигане на паметник на самоковските опълченци пред читалище-паметник “Отец Паисий” – до паметника на Чакър войвода. Оформи се предложение да се направи запитване до компетентните органи може ли да се постави паметник на хора /опълченците/, които са участвали във войната, но не са загинали в нея. Остава да се помисли и къде да бъде поставена паметна плоча с имената на всички самоковски опълченци, участвали в Освободителната война.

Във връзка с 250-годишнината от написването на “История славянобългарска” и 290 години от рождението на автора й Паисий Хилендарски /за когото има основателни предположения, че е родом от нашия край/ Иван Ненов предложи Самоков да бъде център, столица на националното честване. Определена бе работна група, която да подготви предложения до Общинския съвет за честването на тези забележителни дати, свързани не само с Българското възраждане, но и с историята на града и региона.

Leave a Reply