История, Култура, Новини, Статии, коментари

Кои самоковчета са били прототип на „босоногите деца” на Смирненски?

„Босоногите деца” на един от най-големите български поети – Христо Смирненски, е сред творбите, които са познати на всеки, минал през родното школо в близкото минало. Една година преди „жълтата гостенка” да го покоси /1923/, Смирненски е бил през август 1922-а на почивка в Чамкория /Боровец/. Квартирата му е била в Радуил и разходките му до Чамкория и Самоков са били ежедневие. За това свидетелстват прозаичните му творби „Босоногите деца”, датирана – Самоков, август 1922; „В Самоковския общински съвет”, където най-вероятно е присъствал на самото заседание, защото цитира имената на тогавашни общински съветници като Георги Радойков, Наум Коцев, Тулев и др.; „Пожар в Рила”, датирано – с. Радуил, 13.VІІІ.1922 г.
Героите от тези творби на Смирненски не са измислени. Той ги е срещал, наблюдавал и можем да съжаляваме само, че никой в ония години не е проявил интерес да узнае кои са били тези босоноги деца – „Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъват мускулите на своите млади тела.”
В сборника „Спомени за Христо Смирненски” /София, 1955, стр. 259/ Йордан Воденичаров разказва: „След закуската продължихме пеш от Чамкория към Самоков. По шосето профучаваха луксозните автомобили на буржоата, които отиваха да почиват и да се веселят в Чамкория. Покрай нас минаваха дрипави и босоноги дечица от Самоков, които с усилие мъкнеха дърва и съчки и триеха потните си лица, напрашени от минаващите коли. Под вежди гледахме с Христо охранените чорбаджии, глезените им деца в колите. Христо се умълча. Очите му бяха станали много тъмни, много дълбоки. „Виждаш ли, Йорде, как живее буржоазията и как се мъчат децата на сиромасите? Два свята! И как да не се борим, приятелю!” Погледна ме, а очите му бяха пълни с гняв и мъка. Никога не ще забравя този поглед! И както често се случваше, когато нещо му направи впечатление или го развълнува дълбоко, Христо извади малкото си моливче и си записа нещо в бележника.”
Не е възможно, след като „Босоногите деца” е публикувано и е станало изключително популярно, самите „босоноги” да не са знаели за това и да не са разказвали пред близки и познати, а после пред деца и внуци, че именно тях Смирненски е описал в творбата си…
…При един разговор за Хр. Смирненски от членовете на литературния клуб към читалището /читалище-паметник „Отец Паисий-1859” – Самоксов/ стигнахме до идеята чрез в. „Приятел” да се обърнем към по-възрастните „кореняци-самоковци” с въпроса дали са запазили спомен от техните предци, които са разказвали за срещата си сп пролетарския поет Христо Смирненски и по тодзи начин са станали прототип на „Босоногите деца”?

Иван Ненов

Leave a Reply