Новини, Статии, коментари

Кои са проблемите на ромската интеграция?

Слушайки легендите, докосвайки се до обичаите и изследвайки традициите, може определено да се каже, че ромите са дошли от Индия. Според индийски източници техните прародители са сикхите, а ромският език е близък до местно индийско наречие, санскрит. Според легенда в горното течение на р. Ганг е съществувала държавата Хинд. Нейният могъщ владетел е бил убит от завоевателя Скендер /Александър Македонски/ , който през 4 в. пр. н. е. с войските си завладява Индия. След това жителите на тази държава се разпръсват по целия свят. Специалисти определят три основни маршрута на ромите към Европа.
Първият, т. нар. Северен път, е в посока на север, през Задкавказието. Възможно е едно от разклоненията на този път да поема западно от Черно море в посока Украйна – Полша и Молдова – Балканите.
Вторият поток е в югозападна посока – през Сирия – Палестина – Персийския залив – Египет – Северна Африка. Това е всъщност и основанието за т. нар. египетска хипотеза за произхода на ромите. Може би това обстоятелство е дало основание в някои страни ромите да бъдат наричани „египтяни” или, трансформирано – „джипсис” на английски, „хитанос” на испански, „житан” на френски. В Унгария ги наричат „фараонско племе”.
Третият поток е в посока западните граници на Византия и Балканския полуостров. Така в разстояние на 3-4 века ромите се настаняват трайно по цялата територия на Византийската империя. Значителното присъствие на роми в България, Румъния и Сърбия дава основание на мнозина да нарекат Балканския полуостров ”Втора родина на ромите”.
Появата на роми по българските земи основно се свързва с времето на цар Иван Шишман. Специалистите се позовават на Рилската грамота от 1378 г. Другото, което не се оспорва, е, че най-масовото заселване на роми по българските земи е станало по времето на падането на България под османска власт. Големи групи роми са вървели след османската армия и така са намирали препитание. По-голямата част от тези роми започват да водят уседнал живот и се приспособяват към местното население.
Втората голяма вълна на роми към Балканския полуостров е след Кримската война. По силата на Парижкия мирен договор /3 март 1856 г./ на Влашко и Молдова е наложено премахване на робството. До тогава ромите в тези княжества са имали статута на роби – т. нар. ватраши. След отмяната на робството големи групи роми се насочват към Трансилвания и предизвикват мощна миграционна вълна, известна като „Голямата калдерерска /кардарашка/ инвазия”. Различните групи роми от тази миграционна вълна условно са наречени „калдараши” от румънското „келдера” – котел. В България кардарашите имат и други имена – „сръбски роми” и „катунари”. Тези роми са предимно скитници. Те се смятат за истински роми (чого ром), за които обвързаността с определено място се възприема като робство. В момента това е най-заможната част от ромската общност в България.
През втората половина на миналия век в страната ни се приемат Закон за борба със скитничеството и просията, правителствено постановление № 258 от 17 декември 1958 г. за уреждане на въпросите за циганското население, правителствено разпореждане от 2 ноември 1961 г. за откриване на училища-интернати и пансиони за циганчета, разпореждане на Министерския съвет от 26 януари 1979 г. за по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани.
Жилищата на циганите преди 9 септември 1944 г. в своето огромно множество са били коптори със стени от кирпич, с покриви от ръждясала ламарина, картон, мушама. В една и по-рядко в две стаички са живели по 5-6-7 човека. Всичко – разградено, без дворно пространство, обитателите от единствената стайна врата направо са стъпвали на улицата. Такава е била картината за над 70 % от циганите и най–вече за живеещите в градовете; от това може да се съди и за бита им.
В повечето случаи циганските махали са извън регулация. Отправяни са молби за разрешаване на законово строителство, но разрешение не е давано.
Тъй като повечето цигански махали са били извън регулаця, в бюжетите на общините не са предвиждани средства за тях – за водоснабдяване, канализация и други подобрения. Имало е открита и не по-малко скрита дискриминация, свързана с противопоставяне на разсъсредоточаването на циганите по райони и жилищни комплекси.
Като се запазват циганските махали, автоматично се запазват и ,,циганските училища”. Нарушено е постановлението от 1958 г., което гласи, че „…при благоустрояване на селищата и други случаи да се избягва съсредоточаването на циганите в една махала…” Ликвидират се обособени цигански махали на едно място, за да се създадат на… друго място, но по-далече от българското население, за да не бъдат и обект на внимание на наши и чуждестранни туристи. Така обаче циганите се капсулират още по-плътно.
Води се политика на приобщаване, но тя в много случаи остава на книга. Лични впечатления и предразсъдъци заместват научния метод и подход в тази сложна област. Шири се обществено мнение, че циганите само скитат, просят, мързеливи са, крадат и лъжат, „дай им само да правят деца…”
По време на 45-годишното управление на БКП не бе реализирана една от най-важните идеи на социализма – намаляването на обществената дистанция между етническите българи и циганите, приобщаването на циганите към социалния и културния живот на българите и техния бит и култура.
По времето на ОДС с постановление на Министерския съвет от 22 април 1999 г. е приета Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. На 2 февруари 2005 г., при управлението на НДСВ, е подписан меморандум за „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г”. Основните приоритети са: образование, трудова заетост, жилищна политика и здравеопазване.
На практика обаче ромите не са равнопоставени с останалите български граждани, много често техният личен избор е силно ограничен и оттам се влияе върху чувството им за отговорност към държавата и спазването на правилата на обществото, реда и законите. Получава се омагьосан кръг.
Така се залага бомба със закъснител от времето на тоталитарния режим. Създават се гета и сегрегирани училища и детски градини, като това е мълчаливо провеждана държавна политика.
Няма как ромите да бъдат съпричастни към актуалния дневен ред на обществото, да бъдат отговорни за спазване на неговите правила и норми, тъй като биват отблъсквани от него. Така ромите стават най-мразените хора в тази страна със своя начин на живот, култура, бит и традиции от поколения насам.
Поради факта, че са принудени да живеят изолирано и отделено от основната част на населението, че по дефиниция те трябва да обитават отделна обособена част от българските градове и села /т. нар. гета/, различна от тази, обитавана от мнозинството, у българските роми не е изградено съзнанието им за гражданство и съпричастност към българската държава.
Но как да има такова съзнание след като поколения наред тези общности са били изкуствено и насилствено принуждавани да се капсулират и сепарират от мнозинството само заради самия ромски произход, което ги е довело до чувството за безотговорност и незадълженост към държавата. Как могат те да бъдат накарани да носят отговорност и да поемат задължения като всички останали граждани на тази страна, след като като никога не са имали равни с тях права и са живели отделно, учели отделно, сами са си създавали правила и ред за регулиране на вътрешнобщностните си отношения?
Инстинктът, който ромите са добили, а и чувството за самосъхранение са ги накарали да живеят на едно място, да са задружни и когато става въпрос за произхода им, винаги да се чувстват отблъснати и да мислят, че българското общество ги дискриминира по етнически причини.
И в наши дни ромите продължават да си създават свои правила за живеене и традиции, по-голямата част от които са в разрез с действащото законодателство.
През последните две и половина десетилетия, след 1989 г., бяха създадени партии, голяма част от които са противоконституционни, определящи себе си като ромски и така превръщащи при избори вота в етнически. Това допълнително разединява и противопоставя роми помежду им и не носи нищо добро за тях. От друга страна пък допринася за формиране на допълнително негативно отношение на българското общество не към отделните „ромски партии”, а към държавата като цяло, което стига до нетърпимост и омраза. Като защитна реакция се създават нови ксенофобски противоконституционни партии, които демонстрират отявлена нагласа против ромите. Това води до затвърдяване на сепарирането и капсулирането на самите роми и формира нови видове омраза и страх у тях: че ако излязат от гетото и живеят с останалата част от населението, може да им се случи нещо лошо.
Обратната страна на явлението е страхът на българите, че ако ромите заживеят с тях, те ще им навредят, децата им няма да могат да учат заедно и има опасност да се получат смесени двойки, което да донесе нови негативи.
Малкият процент на интегрирани в обществото роми се дължи на това, че до ден днешен важи подходът българските граждани от ромски произход да бъдат асимилирани, а не асоциирани.
Ромите на свой ред имат много малък процент представителност не заради това, че нямат интегрирана и образована своя интелигенция. Напротив, има, и то не малък процент на фона на това, че по неофицални данни към 1 млн. са ромите в страната.
Ето и данните от уникално по своя характер изследване на ромите по градове и региони.
– Благоевградски регион – 22 000 роми, като преобладават т. нар. хорохоне рома. В Благоевград ромите са приблизително 6000, в Разлог – 4300, в Гоце Делчев – 4200, в Сандански – 3000, в Петрич – 4500.
– Бургаски регион – 40 000 роми, от които към 65 % хорохоне. В Бургас ромите са 13 500, в Айтос – 4000, в Карнобат – 4000, в Камено – 3600, в Созопол – 2000, в Поморие – 4000, в Руен – 2000.
– Варненски регион – 58 000 роми, предимно хорохоне рома с турско самосъзнание. Във Варна ромите са 35 000, в Провадия – 7500, в Девня – 6500, във Вълчи дол – 3000.
– Видински регион – 12 000 роми, предимно дасикане рома. В Белоградчик ромите са 1100, в Арчар – 600, в Дунавци – 900, в Грамада – 400.
– Врачански регион – 25 000 роми, предимно хорохоне и дасикане.
– Великотърновски регион – 28 000 роми – хорохоне и кардараши. Павликени е своеобразен център на кардарашите от цялата страна.
– Габровски регион – 9000 роми, предимно хорохоне. В Габрово ромите са 1000, в Севлиево – 7000.
– Добрички регион – 23 000 роми. В Добрич ромите са 10 000. Село Дряновец, с около 50 къщи, е изцяло ромско.
– Кюстендилски регион – 13 000 роми, предимно хорохоне. В Кюстендил живеят 7000 роми, в Дупница – 6000.
– Кърджалийски регион – 10 000 роми хорохоне, които се представят за турци. В Кърджали ромите са 5300, в Крумовград – 2700.
– Ловешки регион – 13 000 роми. В Луковит ромите са 4000, в Угърчин – 2500, в Тетевен, Ябланица, Златна Панега, Бели Извор, Гложене – общо около 4000.
– Монтански регион – 36 000 роми, предимно дасикане. В Монтана ромите са 15 000, в Лом – 10 000, в Берковица – 2700, във Вършец – 800, в Габровица – 700, в Лехчево – 600.
– Пазарджишки регион – 48 000 роми – ерлии (уседнали) хорохоне. В Пазарджик ромите са 27 000, в Пещера – 7000, във Велинград – 5700, в Ракитово – 3000.
– Пернишки регион – 10 000 – дасикане и хорохоне рома.
– Плевенски регион – 36 500 роми от всички групи. В Плевен ромите са 12 000, предимно дасикане, в Червен бряг – 9000, в Левски – 7000 – хорохоне, влашки, кардараши, в Долна Митрополия – 5300, в Никопол – 1200, в Долни Дъбник – 1200, в Гулянци – 900.
– Пловдивски регион – 61 600 роми. В Пловдив ромите са 40 000, съсредоточени главно в кв. „Столипиново” – 22 000, в Шекер махала – 10 000 и др.
– Разградски регион – 15 000 роми, предимно хорохоне. В Исперих ромите са 4000, в Кубрат – 4500, в Лозница – 2500.
– Русенски регион – 20 000 роми. В Русе ромите са 12 000, в Бяла – 1500.
– Силистренски регион – 14 000 роми. В Силистра ромите са 4500, хорохоне, в Тутракан – 1000, в Главиница – 2700, в Дулово – 1200, в Кайнарджа – 2500, в Ситово – 600.
– Сливенски регион – 45 200 роми. В Сливен ромите са 24 000 /предимно в кв. „Надежда” – 12 000/, в Нова Загора – 10 000, в Котел – 3000; Градец е изцяло ромско село с 5000 роми дасикане.
– Старозагорски регион – 39 000 роми. В Стара Загора ромите са 11 000, в Казанлък – 15 000.
– Смолянски регион – 1000 роми.
– Търговищки регион – 20 000 роми.
– Хасковски регион – 26 000 роми. В Хасково ромите са 11 000, хорохоне, в Димитровград – 7000, в Харманли – 7100, в Свиленград – 1600.
– Шуменски регион – 18 000 роми. В Шумен ромите са 5300, в Нови пазар – 5000, в Преслав – 4000.
– Ямболски регион – 14 500 роми. В Ямбол живеят 10 000 хорохоне рома.
– В нашия Софийски регион ромите са около 20 000. В Самоков ромите са 5000, в Ихтиман – 3200, в Ботевград – 3000, в Етрополе – 700, в Правец – 1200, в Сливница – 300, в Костинброд – 300, в Елин Пелин – 2200, в Пирдоп и Златица – 1000. В много от населените места има представители на кардарашите.
– София – около 50 000 роми. Настанени са предимно в кв. „Факултета” – 25 000, кв. „Христо Ботев” – 8000, кв. „Константин Величков” – 7000, кв. „Филиповци” – 3000, кв. „Суходолска” – 500.
Също по неофициални данни ромите с висше образование са 3700, с полувисше – 4200, студенти – 5700, със средно образование – 55 000, с основно – 100 000.
Част от ромите ги е срам от произхода и не искат да имат нещо общо с тая етническа група – особено тези, които вече са се образовали и са излезли от гетото. Повечето от тях не се връщат в гетото, за да помогнат с образованието и с личния си пример. Така не се забелязват тези грамотни и вече интегрирани роми и в очите на българското общество техният брой е съвсем малък. Ромската общност няма своя представителност.
Освен това българските партии си създадоха свои сателитни партии след 1989 г., които определят етническия вот на българските граждани от ромски произход, което също говори за сегрегация. Лидерите на тези т. нар. ромски партии умишлено потискат интелигенцията от ромски произход, за да изпъкват те и да представят само себе си пред обществото като най-успелите, най-умните и най-способните български граждани от ромски произход. Затуй и в очите на обществото е малък процентът на интегрираните роми.
И до ден днешен стои проблемът с интеграцията на ромите като огромна язва в обществото. Разбирането е, че за ромите има спецални отношения и толериране, че те се бранят от редица правозащитни организации, че са превилегировани в едно или друго отношение само заради това, че са роми и че има не малко финансови средства за тях, отпускани от външни донори, насърчаващи тяхната социална интеграция и личностна реализация. Негативното отношение на българското общесто към ромите се основава и на разбирането, че ромите живеят на гърба на обществото, че те са едно лъжливо и крадливо племе, за което няма място тук.
Стереотипите „циганска работа” и „вари го, печи го – циганинът си е циганин” водят до поставянето на ромите под един общ знаменател и до негативизъм, омраза и отритване от обществото.
Оттук следва лошият страничен ефект на взаимното непознаване между българи и роми, липсата на соцални контакти между тях, съчетани обаче и с липсата на държавна воля и ясни подходи и механизми за създаване на нормални човешки взаимоотношения. Този факт дори не е осъзнат като проблем днес, а от неговото неглижиране имат полза определени слоеве от обществото, които споделят разбирането, че колкото по-разделени, маргинилизирани и асоциални са ромите, толкова по-лесни са те за управление и манипулиране.
За съжаление днес добрите примери и практики са много малко. Като такива могат да бъдат определени празниците, които ромите честват заедно с българите – 14 януари, 6 май и 15 август. Борбата на българските роми за извоюване на правото да празнуват тези дати е продължила десетилетия.
Още при правителството на Георги Димитров българските граждани от ромски произход са имали свои народни представители, които са успели да се преборят и да спасят от гонения на чисто религозна основа ромите поради това, че празниците са били разделение на източноправославни и езически и 14 януари, 6 май и 15 август са били причислени към втората група. Договорено е тези дати да бъдат обявени за празници на ромите – Василица, Хедерлези и Богородица. По този начин е дадена възможност и на всички български граждани да ги почитат и празнуват заедно с ромите.
Истината е, че и в миналото, и сега за състоянието на онези български граждани, които определят себе си като роми, винаги в българското общество е имало неосведоменост и информационно затъмнение. Отношението на медиите като цяло спрямо ромите почти винаги е плод на откъслечна, инцидентна и непоследователна политика. Проблемите на ромите или се неглижират, или се отразяват на парче, еднократно, по конкретен повод.
Липсва подход за отразяване на ромските проблеми, който да допринася за интеграцията на ромите и за приобщаването им към българското общество. Изключителна рядкост са излъчените или публикувани истории за роми, които са направили нещо добро и които с личен пример биха могли да стимулират своите събратя да ги последват – например да ходят на училище, да разберат, че ученето е път към интеграцията им, към намирането на работа и към равноправна реализация в обществото като цяло.

Христо Николов
експерт по ромска проблематика

Leave a Reply