Новини, Статии, коментари

Кой е ВИП!?…

Изминаха вече първите дни и на новата 2015 година. През тях, а и в периода между Бъдни вечер, Коледа и Нова година станахме свидетели и участници в своеобразно тържество на добротата, когато взаимно си честитяхме празниците, пожелавахме си здраве, настроение, сполука, късмет. Душите ни, зажаднели за почивка и добра дума, бяха удовлетворени.
Събрахме се заедно със семейството, с роднини, близки, приятели, съседи, погледахме хубави филми по телевизията, имаше възможност и да се разходим сред природата, при това и при златноесенни, и при зимни условия. Някои отскочиха и до Боровец, които имаха възможност – и до други места, а трети, макар и малцина – и в чужбина.
Напълниха се очите и сърцата ни с впечатления, с благородни помисли, благопожелания, благодарности и признание.
По една от телевизиите, за които вече споменах, водещите се питаха кой е ВИП на отминалата вече година – някой политик ли, спортист ли, певец ли… После обявиха за ВИП доброволците и дарителите, които подпомогнаха възстановяването на живота в най-засегнатите от бедствия райони в страната.
Добре, че ВИП персона не стана някоя звезда от първата категория. Не че имам нещо против политиците, спортистите или певците.
Може би доброволците и дарителите наистина заслужават да бъдат наречени с тази кратка и не особено разбираема от мнозина думичка. Това са хора, които работиха наистина доброволно, често с риск за здравето и дори за живота си, зарязвайки дом и семейство, отделяйки от оскъдните си средства за ближния, обикновено непознат.
Но на мен ми се струва, че все пак истинския ВИП /ако използваме изобщо това слово/ е този наш оголял и обосял народец, този т. нар. среден българин /да не се бърка със средна класа/, който, независимо дали има работа или не, се труди, въпреки всичко, според възможностите си, не губи кураж, поддържа семейство и държава, изучава, не рядко с кански мъки, децата си, мъчи се да спазва традиции, диви се на разправиите на тези „горе”…
От що му е душа, мисля си, и откъде намира пари да зарадва когото трябва с подарък, да нареди прилична трапеза, да вдигне наздравица!?…
Въпреки цялата тази 25-годишна вече криза, наречена нежно преход, въпреки банковите и всякакви други далавери и всеобщата несигурност.
На този народ и на този българин искам да се поклоня и да му благодаря!
Да, може би е прекалено търпелив, добронамерен, инертен, дори консервативен. Но той, този българин, крепи държавата ни, икономиката, културата или поне това, което е останало от всички тях.
На този българин от цялото си сърце и душа желая една наистина малко по-добра нова година, с малко повече пари или поне с по-малко нерви и нелепи инциденти.
Сполай ти, човече! Ти, скромният, обикновеният, не Бог знае колко талантливият, но който неотстъпно, ден из ден, изпълнява съвестно своите задължения и не губи надежда, че в края на краищата ще дойде може би едно по-светло и безбурно време.
…Има една невероятна картина на голям наш художник, пред която човек /ако наистина е човек/ не може да остане равнодушен – „Те победиха”. На преден план са селянинът-войник от войните в началото на миналия век и биволът.
Та, за това е думата. За тези, които още, напук на всичко, макар и не биещи на очи, неизвестни, всъщност „държат фронта”.
За много години, приятели!

Тодор Попов

Leave a Reply