История, Култура, Новини, Статии, коментари

Кой е отец Паисий от Банско?

Неофит Рилски – защитник на Самоковската теза за родното място на Паисий Хилендарски

Ако изследователите на Българското възраждане внимателно, с молив в ръка, прочетат писмата, автобиографията, дневника и приписката, както и заглавията на книгите от личната библиотека на „патриарха на българските писатели и педагози Неофит Рилски”, както заслужено го е нарекъл К. Иречек, те ще се убедят, че връзките му със Самоков и самоковски възрожденци са в пъти повече от тези с Банско и Разложкия край. Това е не само защото Неофит Рилски е учителствал четири години и половина в Самоков, а и защото личната му кореспонденция със самоковски дейци е най-богатата.
В дневника, според проф. Иван Д. Шишманов Н. Рилски е започнал да го води от 1835 г. и го е спрял през 1874 г., е бил стриктен и лаконичен. Той е отбелязвал с какво се е хранел – „копривы, первы пут набрали”, какво е било времето през деня и през нощта, както от кого е получил писмо и на кого е писал. Той си кореспондира със Захарий Зограф, Димитр Йоанович от Самоков, Даскал Николая, Чорбаджи Вулко, Стойчо Самоковец…
„…въ сей си дошелъ Пантелеймон от Самоков”,… „отишел Янко на Самоков, в сей смущавал се много”, „…отишел отец Доситей на Самоков и изпратил Каллисту парите за Любословията…” – изрази, които могат да се срещнат много често в написаното от Неофит. Няма година, няма месец, в който той да не отбележи нещо за Самоков – било то „отишли горе на келиите и дочакували самоковския поклонники” или „…около 9 часов пришел Самоковиу – къ вечеру мало ми олекнало, но весма мало”.
Неофит Рилски си кореспондира още със самоковците Николай Христович, Захарий Круша, с Никола Карастоянов, с Димитър Смрикар, с Христодул Сичан Николов, с учениците си Йоан Георгиевич и Стефан; с Мано Филипов и Константин Фотинов. В писмата на митрополит Авксентий Велешки до Неофит „се срещат запитвания за речника му.” Проследявайки кореспонденцията между двамата възрожденци, проф. Ив. Д. Шишманов прави следния извод: „Неофит беше в най-приятелски отношения с Авксентия Велешки и беше винаги осведомяван за вървежа на черковната борба от самия Авксентий.”
В писмото си от 27 май 1843 г. до самоковеца Калист Луков, Неофит Рилски споделя: „Що ми пишете за лексиконат, полечка да бързам, и аз небързам бързо, защото познавам, че не е дело за барзане…”
Близостта му със самоковските зографи е също впечатлителна. Познавал се лично с основоположника на Самоковската иконописна школа Христо Димитров и със синовете му Димитър Зограф и Захарий Зограф. „Най-рано споменатият първомайстор на Самоковската живописна школа Христо Димитров от с. Доспей, починал през 1819 г., чието име се среща в Самоковската кондика през 1774, 1791, 1793 и 1797, според семейни предания бил заведен в Света гора от вуйчовците му – хилендарски калугери – игумена Лаврентий и брат му Паисий, където изучил иконописното художество. По-сетне единият от тях го бил завел в австрийските земи /във Виена/, за да се учи там на по-голямо изкуство.
Единствен Неофит Рилски дава оскъдни сведения за него, съобщавайки, че Христо Димитров в Света гора учил светогорско изкуство, че бил „совершенний святогорски иконописец, но колкото той бил изкусен, синовете му, на които сам той предал своя талант, излезли по-изкусни от него в това художество със своето прилежание”.
Това е цитат от книгата на проф. В. Захариев „Стара българска живопис” – С., 1961 г. Нека отново припомним, че проф. В. Захариев е бил водач на групата, която е била изпратена в Света гора с научна цел и когато групата се завръща, единият от нея – М. Ковачев, тайно „донася” приписката от Хилендарската кондика и я предоставя на проф. Й. Иванов, който я публикува 135 дни по-късно /!/ във в. „Зора” и определя Банско за родно място на Паисий. /Сега от факсимилното издание на Кондиката е видно, че такава приписка няма, но упоритостта на привържениците на тезата, че Банско е родно място на Паисий е непоклатима дори и когато им се припомни мисълта на Фр. Ницше: „Не вярвайте на учените, защото те са безплодни.”/
Но нека се върнем към същността. Възможно ли е Неофит Рилски да не е чел „История славянобългарска”! Обидно и смехотворно ще бъде да твърдим подобно нещо. Тогава кой препис е чел! Препис на „История славянобългарска” в Банско е направен след смъртта му. Естествено, чел е Рилският препис /1772 г./, направен по втория препис на Паисиевата история, дело на доспейския поп Алекси Велкович Попович от 1771 г., извършен в присъствието на самия Паисий, както отбелязва преписвачът.
Другият въпрос, който логично следва, е: Никога ли между Неофит Рилски и самоковските /доспейските/ зографи не е ставало дума за Паисий! Подобно съмнение също трябва да бъде изключено. Тогава! Тогава въпросът за родното му място не е бил „обсъждан”. Не е било нужно. Димитър Зограф и Захарий Зограф са знаели, че техният баща е сестрин син на Паисий и Лаврентий. Знаел го е и самият Неофит Рилски, защото, ако не го е знаел, той е щял да възрази. Така, както е възразил на К. Иречек.
„Иречек посетил Рилския манастир в 1880 год. с един руски капитан от българската армия и бил честит да види Неофита и да говори с него не само веднъж и на кратко, а няколко пъти и обширно. Иречек направил визитата на Неофита на другия ден след пристигането си. След като описва килията и се възхищава от разкошната гледка към гората и планината, Иречек описва и вънкашността на стареца: малък ръст, вече почти 90-годишен, до негде прегърбен, с приветлив израз на очите и лицето и къса бяла брада. Облечен бил в черна манастирска одежда с лесичи кожи и калугерска калимявка. Неофит седял на ниска възглавница между отворени книги и пишел, наместо на масата – на малко дървено сандъче. Посрещнал ги с голяма радост, почерпил ги с ракия, сладко и кафе и най-напред попитал Иречека, з а щ о к а з в а в и с т о р и я т а с и, че е с а м о у к. Неофит (жива летопис на Българското възраждание) имал още редка памет.” /Ив. Д. Шишманов, Нови студии из областта на Българското възраждане, С., 1926 г., стр. 77/
Ако трябва да направим някакво тълкуване за характера, знанията, житейския опит и самочувствието, както и на „редката памет” на Неофит Рилски, то е било категоричното му несъгласие Иречек да го нарече /напише в „История на българите”/, че е „с а м о у к”. Неофит е знаел, че написаното остава, а казаната дума отлита. Другият извод, до който можем да стигнем е, че Неофит Рилски внимателно е чел написаното от Иречек и критично се е отнасял към всичко двусмислено.
Имаме ли основание тогава да се попитаме: Защо Неофит Рилски не е упрекнал Иречек, който пише , че „Паисий е роден в околностите на Самоков” и да го „поправи”, че е роден в Банско! Ако днес този въпрос бъде поставен на „децата от забавачницата в Банско”, като преди това им се поясни, че няма донесена приписка от Света гора, защото такава няма в Хилендарската кондика, както и в останалите манастирски книжа, те ще стигнат до извода, че „единствено Банско НЯМА документални свидетелства, че Отец Паисий е негов роден син.” А думите „Местни обществени дейци, амбициозни журналисти и писатели публикуват „сензационни” материали, стремейки се към известност със своите измислени писания” – те ще ги отнесат единствено към своите възпитатели. После, когато децата пораснат, ще прочетат от Джордж Оруел: „Историята като стар пергамент се изтриваше и се пишеше наново толкова пъти, колкото беше необходимо и не съществуваше начин да се докаже, че е направена фалшификация.”
Що се отнася до въпроса „Кой е отец Паисий от Банско”, отговорът отново го дава проф. Ив. Д. Шишманов в посочения по-горе труд: „Първата биографска скица, която се появи още в годината на Неофитовата смърт въ в. „Зорница” г.VІ, 1881 г., бр. 41 – 13 окт. и която се дължи на П(аисий), ученик и другар на покойния до смъртта му.” „До тоя най-прям ученик и послушник на Неофита, после диякон и йеродиакон са адресувани едни от най-интересните писма на Неофита, особено от епохата на професорството му в Халки. Паисий не стана учител, а игра една доста видна роля като представител на Рилския манастир, таксидиот и духовник в разни градища на България /Хасково, Видин и др./ Докато отсъствуваше Неофит в Халки, Паисий бе пазител на келията, покъщнината, библиотеката и имотите му в манастира. По едно време той избегва и отива да се учи в некое светогорско училище. Скоро обаче требва да е бил върнат. Неофит ще се е сдобрил после с него, защото преписката помежду им след 1851 има сърдечен тон. На тоя Паисий ние дължим първата биография на Неофита.” Неофит също пише от Халки: „…Паисий да стане мукает, да хване неколко шопи, да насекат дърва за идущата зима. Нека дървата бъдат готови: те не искат ни хлеб, ни сол.” /28 септември 1851 г./ На 21 декември същата година игуменът на Рилския манастир и епитропите Антим и Еремия пишат писмо – отговор до Неофит в Халки, защото той ги е помолил да прегледат вещите в стаите му „дали неговият ученик и беглец Паисий не бил задигнал нещо…”
И може би първият, който е щял да разобличи постъпката на проф. Й. Иванов с публикуването на измислената „приписка” за „бащината кукя на Лаврентий во Банско” и „братовата” връзка на Паисий Хилендарски с банския ктитор хаджи Вълчо, е щял да бъде проф. Иван Д. Шишманов. Но той е починал точно 10 години преди мистификацията на Й. Иванов – 1928 г.
Ето този е роденият в Банско Паисий, когото по-късно банскалии отъждествяват с автора на „История славянобългарска”. А между двамата общото са само монашеските имена. Истинският Паисий, наричан от почти всички наши историци и негови тълкуватели през Възраждането Паисий Самоковски, е роден в самоковското село Доспей и само неразумните и юродете ще продължават да твърдят друго. Но неговата „История славянобългарска” ги опровергава. А днес „История славянобългарска” можем да я наречем БЪЛГАРСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ.

Иван Ненов

Leave a Reply