Новини, Читателски

Колко много селища бедстват, а нас стената винаги ни спасява

Всички слушаме сега за бедственото положение в много селища в страната. Особено тъжно ми става, като гледам по телевизията реки, излезли от коритата си, и залели къщи, а и цели квартали в градове и села. Страшно е такова нещо, особено през зимата, както е сега.
Спомням си, че в Самоков подобно голямо наводнение имаше през лятото на 1957 г. Тогава Искърът придойде и заля долната част на града, както и района около старите хали. Беше наистина страшно, изкоренени дървета и храсти плуваха във водата. Като по чудо не се дадоха човешки жертви.
Трудно е младите днес да си представят тези картини. Искърът сега е укротен и не създава проблеми. Такова е положението и с Боклуджа. Всичко това се дължи на канализацията на двете реки и преди всичко на р. Искър по цялата й дължина в рамките на града ни. Стената на реката бе изградена през 60-те години на миналия вече век от войничета от Строителни войски под ръководството на техните командири и на майстори-строители. Половин век тази солидна стена ни пази от наводнения с всички произтичащи от тях ужаси.
През миналата година по предложение на самоковския клуб на строителите-ветерани и на местното дружество на журналистите Общинският съвет реши на подходящо място в централната част на града край р. Искър да се постави морена в знак на почит към делото на хората, издигнали тази стена.
Надявам се, че с предстоящото строителство на крайречната зона ще се постави и тази морена, с която ще отдадем заслуженото на строителите на стената и ще дадем по този начин един урок на поколенията след нас по родолюбие и признателност.
Догодина се навършват 60 години от последното голямо самоковско наводнение. Вярвам, че дотогава морената ще бъде поставена. Много от строителите на тази забележителна стена вече не са между живите или са възрастни, немощни и болни, но съграденото и този паметен знак ще напомнят и на хората след нас за съграденото и за голямото дело, благодарение на което вече десетилетия наред Самоков не е изпитвал жестоки природни бедствия.

Д. Георгиева

Leave a Reply