Константин Фотинов – ученик на Паисий и учител на Раковски

Един от най-заслужилите хора, които е дал Самоков на България, е възрожденецът Константин Георгиев Фотинов. Той е не само забележителен книжовник, просветител и преводач, но остава в историята и като родоначалник на българската журналистика – именно през април на далечната 1844 г. той започва да издава в Смирна (Измир) своето списание „Любословие“ – първото българско периодично издание.
Видният наш учен проф. Иван Шишманов нарича списанието „един от най-важните паметници на нашето Възраждане“, а за самия Фотинов казва, че той е „ученик на Паисий и учител на Раковски“.
Според нови изследвания на проф. Надя Данова Константин Фотинов е роден в Самоков през 1785 г. Баща му Георги е бил абаджия и търговец, но по-късно се разорява и става монах. Огромно влияние върху младия Константин оказва неговата баба Фота, която е и основателка на Девическия манастир в Самоков.
Константин Фотинов първоначално се обучава в местното килийно училище, а после продължава образованието си в Пловдив и при известния гръцки учен-хуманист Теофилос Каирис. Овладява отлично гръцкия език.
По-късно се занимава с търговия, но през 1828 г. става учител и се отдава на усилена книжовна дейност в Смирна, където създава смесено елино-българско училище и въвежда пръв, още преди Априловската гимназия в Габрово, прочутата за времето си взаимоучителна метода.
Натрупал опит и знания, от 1844 г. Фотинов слага началото на уникалното свое списание „Любословие“. От него до края на 1846 г. излизат общо 24 книжки.
Фотинов не започва тази своя пионерска дейност „на сляпо“. Още през 1842 г. той издава пробен брой на списанието. Осигурява и спомоществовател – цариградският търговец Рали хаджи Мавроди (родом от Шумен), записва стотици абонати както от Самоков, така и от София, Пловдив, Габрово, Търново и много други градове, а и от Одеса, Браила, Одрин и др.
Списанието представлява истинска енциклопедия. Още в оня ранен етап на нашето Възраждане Фотинов се стреми да укрепи националното самосъзнание на народа ни, да издигне самочувствието му чрез примери от родната история. Помества в „Любословие“ статии на най-различни теми – по история, български език и литература, география, икономика и търговия, земеделие, педагогика, медицина, религия, морал и др. Не на последно място списанието е богато илюстрирано.
Безспорни са заслугите на Фотинов за развитие на образованието, включително на женското образование у нас, за което специално той силно се застъпва.
На страниците на това първо българско периодично издание Фотинов осигурява присъствието на авторитетни автори – Гаврил Кръстевич, Васил Априлов и др. Истински полиглот, този виден наш съгражданин прави многобройни преводи от гръцки, турски, руски, френски език.
Сам издава няколко книги, учебни помагала. Един от върховете в неговата книжовна дейност е участието му в превода на Библията.
От този свят си отива на 29 ноември 1858 г. в Цариград, без да може бял свят да види замисленото от него ново периодично издание. Но Константин Фотинов така или иначе вече е извършил своето голямо дело – дал е тласък на родното образивание, разширил е кръгозора на важни части от обществото, поставил е крайъгълния камък в темелите на сградата на българската журналистика, която тепърва ще набира сили, ще се развива и ще допринася за пробуждането и прогреса на своя народ. Истински патриот, даровита и всеотдайна личност, Фотинов откликва на народните нужди и затова го почитаме и днес, след толкова много години.
През 1894 г. в София и Самоков се провежда първият събор на българските журналисти и писатели, на който се чества и 50-годишвината на родната журналистика. Предстои през тази година да честваме 180-годишнината на сп. „Любословие“ и българския периодичен печат, както и 130-годишнината на организираното журналистическо движение в нашата страна. Важни изяви в София, Самоков и страната ще ознаменуват двата забележителни юбилея.

Можете да харесате