Крайно време е да издигнем културата на земеделието

През последните години и десетилетия се върнахме отново към конската тяга

С голямо съжаление трябва да признаем горчивата истина за състоянието на земеделието в общината. Както растениевъдството, така и животновъдството са на ниско ниво!
До 10 ноември 1989 г. в АПК /аграрно-промишлените комплекси/, а по-късно и в бригадите управляващите в лицето на БКП и по-късно на БСП не пожелаха да запазят всичко положително по време на т. нар. развит социализъм.
Егреците в селата от Палакарията стояха до 70-80-те години и някои от тях бяха използвани от АПК.
Ако имаше разумни политици след 9 септември в балканските и полубалканските райони не трябваше да има ТКЗС /трудово-кооперативни земеделски стопанства/ и ДЗС /държавни земеделски стопанства/. В тези райони селяните преживяваха предимно с животновъдство и ако държавата, вместо да прави ТКЗС и ДЗС, беше дала дотации /да сложи едно рамо на частното земеделие с добри цени и помощ с фуражи/, резултатите щяха да бъдат повече от отлични. По-малоимотните селяни щяха да отидат да работят в сферата на промишлеността, а по-заможните щяха да произвеждат както животинска, така и растителна продукция.
На 9 септември 1944 г. в някои самоковски села е имало по 10-15 хил. и дори по повече от 20 хил. овце и не малко говеда.
Съгласно решение на Априлския пленум на ЦК на БКП в България до 1958 г. трябваше кооперарането на земеделието да приключи на 100 %. Но на кого бе нужно да се изграждат ТКЗС-та в Яребковица и Лисец и във всички подобни села?! Указанието на Москва обаче беше цялата частна и кооперативна собственост да стане държавна.
Първата грешка на правителството след 100-процентното коопериране в земеделието пък бе премахването на рентата в ТКЗС. Земята не била трудов доход и не могло селянин, внесъл земята, инвентара и животните си, да бъде собственик в ТКЗС с дяловото си участие и да получава срещу земята си съответна рента. Това бе фатална грешка и на БКП, и на Отечествения фронт.
Последваха редица преустройства в сферата на земеделието. Обединяване на ТКЗС-та, окрупняване на обединени ТКЗС-та от 3-4 села в АПК, ПАК, ОАПС, което на практика си беше ликвидиране на собствеността в ТКЗС.
Първите ТКЗС-та навремето работеха като кооперативи от собственици. За пример могат да се посочат много кооперативи, работили със собствени средства.
Спомням си, като студент-задочник в моята група имаше студенти от ТКЗС-Петрич и те ми казваха: „Нашето ТКЗС е богато, ако иска, може да си позволи да си купи самолет за износ на прасковите и зеленчуците!…”
За пример ще си позволя да посоча и ТКЗС-то в моето родно село с председател Александър Бояджийски. Мандрата работеше към ТКЗС, винарската изба – също, пчелинът, рибарникът, фурната – също. Селяните купуваха само сол от магазина на „всестранката”.
Да, ама не!
С две думи, с т. нар. развит социализъм бе ликвидирана всяка частна и кооперативна собственост. По примера на СССР трябваше цялата собственост да бъде държавна…Или, казано направо: АПК ликвидира земеделието, ТПК – занаятите, РПК – „всестранките” /потребителните кооперации по селата/, които на много места работеха със собствени средства.
С какво щеше да пострада социализмът, че ще има наред с ТКЗС в Балкана и Предбалкана и частно земеделие?!
Днес, 24 години след 10 ноември 1989 г., Балканът, планините, щяха да бъдат пълни с животни. А какво в момента има в планините – обезлюдени села, някои изчезнали от картата дори, други с по 100-200 жители /почти само възрастни хора/, а планинските пасища са се самозалесили. В нашата Самоковска община не по-малко от 20-30 % от нивите са вече иглолистни гори на по 10-15 години! След още 10-20 години преход от социализъм към пазарно стопанство мога да предскажа какво ще бъде земеделието в общината…
На 10 ноември 1989 г. земята се обработваше на 100 %. Аз, като председател на АПК-Белчин бани тогава, бях дал банкови сметки на бригадите: едно село – една бригада!
Да, ама не – селяните казваха: „След дъжд – качулка…” Нямаше вече кой да работи в бригадите, трябваше ромите да ни гледат овцете, кравите, а защо не и машините да управляват…
През 1989 г. в общината ни имаше над 50-60 хил. овце, 10 хил. крави. Сега толкова бройки се съмнявам дали ще се съберат в 4-5 области!
Днес затова на трапезата ни има 70-80 % вносни млечни и месни продукти и толкова вносни плодове и зеленчуци.
По време на този погрешен преход от почти четвърт век никоя политическа сила, никое правителство – без изключение, не пожела да възстанови българското земеделие.
Сега има призиви дребните производители да се сдружават, за да оцелеят при тази експлоатация от прекупвачите както в животновъдството, така и в растениевъдството и зеленчукопроизводството.
Но нещо, което се ликвидира, много трудно може да се възстанови.
Какво е бъдещето?
С помощта на еврофондовете земеделието малко се раздвижи, но само дотолкова – да оцелеят новите фермери, защото нашите производители получават два пъти по-малко субсидии от европейските си колеги.
Съвременно, на високо ниво земеделие, се прави сега в нашия район само в Поповяне, от г-н Червенков, там има и земеделска кооперация. Още като влезеш в землището на Поповяне, си личи, че има стопанин – над 1200 дка картофи с капково напояване, пшеница на високо ниво и др.
Много млади хора, снабдени с техника заради субсидиите, започнаха да отглеждат освен картофи и зърнени култури.
При съвременното земеделие задължително условие е новите фермери – както в растениевъдството, така и в животновъдството, да издигат производството на високо агротехническо ниво или, казано с други думи – всяко производство трябва да се провежда на висок агрофон. Иначе трудно ще оцеляват дребните производители.
Бих искал да дам и някои съвети на новите фермери.
В животновъдството е задължително да се регистрират браншови организации от млекопроизводители и месопроизводители.
Какво е важно за растениевъдството?
В картофопроизводството, поради натрупан вече опит, има и по-едри производители, с по 50-100 и повече декари картофи. При мен идват за консултации млади хора, които трудно ще оцелеят в картофопроизводството, ако не се обединяват – поне по 5-6 фермери, за да ликвидират прекупвачите, които изкупуват картофите им по 30-40 ст. за килограм и ги продават в София за 60-70 и дори за 80 ст. за килограм.
В зърнопроизводството пък положението е много по-тревожно от картофопроизводството. В много села сеитбата се извършва на ръка и то на площи от над 20-30 дка. След 23-24 години преход да се сее на ръка и в повечето случаи с некачествени и необеззаразени семена /срещу праховита и твърда главня/ е повече от самодейност в производството на пшеница.
Да не говорим за борбата с плевелите при пшеницата. В повечето случаи се води борба само срещу широколистните плевели и то само защото на 1 дка препаратите са по-евтини от високоефективните хербициди както срещу житни, така и срещу широколистни плевели. Всеки грамотен фермер би трябвало сам да прецени колко процента от добива ще загуби само при 20 % намаление – това са минимум 40-50 кг пшеница от 1 дка при най-ниска цена по 30-40 ст./кг!
Ако проведете добра растителна защита при пшеницата и другите зърнени култури – на високо агротехническо ниво, те ще ви се отплатят неколкократно. Ще си позволя да посоча един пример. По времето, когато бях зам.-председател на АПК – Ковачевци – 1980-1982 г., с пшеница от Института по пшеницата в гр. Генерал Тошево – сортове и кандидат-сортове на известния селекционер проф. Рачински и на други известни селекционери при една късна сеитба с посевна норма 15 кг/дка при предшественик картофи в Ярлово, от блок в м. Побит камък получихме добиви от 450 до 600 кг/дка. Тогава гл. агроном на АПК беше Петър Йорданов, а агроном в Ярлово – Надка Мирчева.
Лично проф. Рачински посети два пъти през годината АПК – Ковачевци, воден от секретаря на Окръжния комитет на БКП по селското стопанство Владимир Джаркълов. Запомнил съм думите на проф. Рачински: „Ако доведа тук моите селекционери от института, няма да си познаят сортовете… Тук условията са много благоприятни за пшеница с високи хлебопекарни качества, която служи за подобрител в мелниците.”
Новите фермери, вярвам, ще ползват съветите на науката за издигане на нивото на зърнопроизводството, в т. ч. на производството на пшеница, тритикале, ръж и овес.
Със съдействието на еврофондовете и с желанието на младите фермери можем да издигнем културата на земеделието в общината – и в животновъдството, и в растениевъдството, на високо научно агротехническо ниво.
Вярвам младите фермери да проявят интерес към едно полезно начинание. Има към кого да се обръщат те за съвет по всички агротехнически въпроси – както в картофопроизводството, така и в зърнопроизводството. Представители на науката в района са агрономите Лидия Димитрова, Роза Иванчева, директорът на Опитната станция по картофите и много други колеги-пенсионери.
Необходим е обаче по-голям интерес от страна на младите фермери. Насила, ако няма инициатива, на никого не можеш да помогнеш.
Подготовката за есенната сеитба трябва да започне от август. Осигуряване на качествени семена, подбор на високопродуктивни сортове, задължително обеззаразяване на семената…
Известен е проф. Кирил Джелепов от Маджаре. Той е бил зам.-директор на Института по пшеницата и слънчогледа в Ген. Тошево. Проф. Джелепов може да помогне за осигуряване на връзки и сътрудничество с този институт.
При мен, в селскостопанската аптека, има данни, необходими за осигуряване на нови сортове пшеница, ръж, тритикале.
Необходими са повече инициатива и желание за постигане на високо ниво на културата на земеделието в Самоковска община.

Йордан Прокопиев
агроном

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*