Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Кратко пътешествие преди 57 години

Читалището в с. Кондофрей

Осемнадесет години преди да се спомине, с Божието име в своите помисли и дела, дядо ми Христо намерил време да посети родното село на своите прадядо и дядо. За това събитие съобщават две ръкописни страници, написани от неговата ръка със ситен красив почерк. Нека се върнем назад във времето и се докоснем до преживяното от човек, надарен със завидно душевно равновесие. Приятно четене!
Александър Кондоферски

Вече навършвах 76 г. /роден съм на 15.VІІІ.1879 г./, а още не бях посетил родното място на дядо ми Захари. Имах голямо желание да сторя това и ето, на 28 май 1955 г., придружен от свещеник Васил Масларски, тръгнахме с рейса за гр. Станке Димитров /Дупница/. Там се прехвърлихме на железницата и през гарите Дяково, Делян и Гълъбник слязохме на спирката Чуковец, която е отдалечена от Кондофрей на 3-4 км. Взехме пътя през ливадите между двете села и след 40 минути пристигнахме в селото. На спирката, заедно с нас, от влака слязоха няколко пътници от с. Кондофрей. Разправих им произхода си и че днес идвам да се запозная със селото и да издиря роднините си.
Те, като ме гледаха в лицето, казаха ми, че вероятно съм роднина на Иван Захариев Пеналски, защото досущ сме си приличали като родни братя и че сега ще ни заведат в дома му. Влязохме в селото – пред читалището бяха насядали на пейките няколко души, между които беше и Иван.
Представиха ме на него и щом се зърнахме и прегърнахме, личеше си по всичко, че сме от един род.
Излезе, че неговият баща Захари и моят баща Зафир са първи братовчеди, неговият дядо Гиго и моят дядо Захари били братя, с баща Пено – и от там по род Пеналски. Така щото аз и Иван Пеналски излезе, че сме втори братовчеди – кръвно родство; той е с 3 години по-млад от мен – връстник на моя брат Иван.
Този мой братовчед е служил през 1905 и 1906 г. войник в Самоков, в 22 пехотен полк и тогаз е идвал у нас. Познавал се е с баща ми, който се спомина 1909 г., а така също се е познавал и с брат ми, който загина през 1913 г. във войната при Булаир.
След радостното опознаване заведе ни в дома си да му гостуваме. Разказа ми, което бях чувал вече от моя баща, че след освобождението на България от турското робство баща ми дохождал в селото и продал на братовчеда си /Ивановия баща/ селището си /парцел по новому/, няколко ниви и една гора за 22 турски жълтици. На селището направили сегашната къща, а старата съборили. Нивите владеят и сега, а гората преди няколко години била им иззета от правителството и национализирана.
И така, попаднах при своите си и пренощувах в същото селище, където е живял дядо ми Захари до преселването му в Самоков.
Селото е разположено под Балкана, който отделя Дупнишко от Радомирско и Кюстендилско, нахождайки се в северните му поли. Състои се от 180 къщи, а полето му се простира на юг и югозапад, като железният път за Радомир – Дупница го пресича. Само на 3 км под селото е спирката Кондофрей, малко по на север – Чуковец, после гарата Проваленица, а след това иде Радомир.
Полето е равно и плодородно. Цялата махала около къщата на Иван Пеналски е населена от голям род братовчеди – все Пеналски.
Моят братовчед имал 5 сина, които са на работа в София, почти всички чиновници, а той и бабата са останали сами в къщи. Живеят си добре. Иван е много събуден и интелигентен селянин. Край земледелието, занимава се с плетени сламени шапки, които продава на едро на софийските шапкарски магазини.
Бяхме много мили гости /макар и неканени/ и останахме предоволни от приема.
На другия ден /неделя/ служихме в черквата, гдето се опознах с много хора. На обяд гостувахме на свещеника Петър, а след това бидохме изпратени от братовчеда и свещеника чак на спирката Кондофрей. Тук се разделихме най-сърдечно, с пожелание пак да се срещнем в бъдеще, било тук или в Самоков.
С железницата се върнахме до гара Делян, а оттам пеша през с.Дрен, с. Горна Диканя, с. Лисец, прехвърлихме Верила планина и стигнахме в с. Ярлово, гдето гостувахме на родителите на свещ. Васил Масларски.
На другия ден се върнахме с рейса благополучно и предоволни в Самоков.
гр. Самоков, 1.VІ.1955 г.
Иконом Христо Зафиров Кондоферски

Leave a Reply