Новини, Читателски, Шарен свят

Кръст да се постави на осветеното място за църква в центъра на Самоков

Няколко седмици минаха от публикацията ми относно идеята за построяване на църква в центъра на Самоков. Официална компетентна реакция от тези, които знаят повече по въпроса – няма. Очаквах, надявах се, но вече не! Разговарях с доста хора по темата, споделяха се какви ли не възгледи и възможни отговори. Но най-прави излизат тези, които смятат, че с времето всичко ще отшуми. Сякаш нищо не се е случило.
Но се е случило! И трябваше да се продължи. Сигурно не малко самоковци си спомнят началото на осъществяване на инициативата за построяване на църква, посветена на покровителя на града ни свщмчк Симеон Самоковски на най-видно място – в центъра на града. В близост до Байракли джамия. Мястото бе церемониално осветено от тогавашния викарий на софийския митрополит и български патриарх, сега пловдивски митрополит Николай.
Обетът за построяване на църква не бе изпълнен, а доколкото си спомням, имаше и дарения. Нещо повече, по-късно осветеното място бе осквернено – плочата бе счупена, после изчезна. А това вече е голям грях! Неизпълнен обет и непочитане на осветено място!
Ако трябва да бъдем реалисти, явно църква в центъра на Самоков няма да има! Жалко! Джамията ще бъде символът на града. А сме християни!
За духовно опрощение и като признак за историческо достойнство предлагам, което също съм споделил с немалко хора и което и те приемат – на осветеното място, ако не църква, да бъде издигнат дървен кръст по подобие на този в местността Кръста. Може да бъде и по-малък, разбира се, съобразен с околната обстановка.
Вярно, кръстът не може да замести църквата, но все пак ще бъде знак, свещен, че градът е исторически, православен, християнски център, независимо от всички превратности на историята. Кръстът ще бъде и духовен знак, символ на почит към всички самоковци, отдали труд, енергия, емоция, мечти и живот за църковна независимост, за духовното отстояване и оцеляване на българите през вековете.
Готов съм да помогна при финансирането на тази идея.

Христо Христов

1 Comment

  1. Благовест Коларов

    Прав си Ице, уж сме по богати, уж ходим по църкви и се кръстим усърдно, но вярата я няма, всичко е “проформа” за “замазване” очите на хората. Още преди години повдигнахме този въпрос, имаше дарени средства от бившият кмет Ангел Николов и някаква идея, но всичко пропадна. Преди година две говорихме с арх.Клинчева в коридора на Общ.Самоков, и тя сподели, че имат намерение да направят нещо голямо, да бъде високо колкото джамията поне, но защо ли с Бойчо Стамболийски слушахме и не и вярвахме? Че е грях, грях е да поемеш такъв ангажимент и да не го изпълниш! Но дано този грях да тежи само върху виновниците, а не върху всички ни! И един свещеник преди години ми каза – “това е като обет за курбан, не го ли изпълниш ще последват нещастия”. Че църква няма да има е ясно, но един параклис каквито се продават, сглобяеми, гръцки, би могло да се помисли! Още повече има някаква вероятност многогодишните усилия на Бойчо Стамболийски, за паметна плоча на повече от 90 човека от Самоков и района доброволци в Руско-Турската война,най после да се осъществи. Така, че един малък параклис и паметната плоча би могло да стане добро нещо. И друг път съм мислил. Защо не се намери място, някъде около читалището да бъде поставена паметната плоча с имената на опълченците, там където са и другите герои? Не омаловажавам героизма и саможертвата на булаирци и другите герои от войните ( мой дядо по бащина линия е раняван в 1-вата световна война), но това са били редовни войници – искаш не искаш вървиш, не става по желание, докато при опълченците в Руско-Турската война всичко е било на доброволен принцип. Оставяш семейство и дом, и без никой да те принуждава отиваш да мреш за родината. Това е голям подвиг и саможертва, и мястото на паметната плоча беше там – при другите герои! В тази връзка съм възмутен от незаинтересоваността на отговорните фактори в Общ.Самоков, които с години протакат въпроса с паметната плоча. Напоследък съм свидетел как директорът на музея разиграва Б.Стамболийски, който години наред събира информация от централен военен архив, от музейни работници в гр.Казанлък и от други места и доказва с документи участието на повече от 90 човека от Самоков и района (сред които има и загинали и много известни, като първият знаменосец на самарското знаме Антон Марчин и др.) Защо същият този човек, не си е направил труда да издири по архивите поне един поборник за свободата ни, а иска наготово материалите, нещо повече задава въпроси дали наистина всичко е достоверно. Когато съчиняват небивалици за “Цари Мали град” може, а за такива важни и документирани факти има съмнения. Ето, до каква девалвация на морала и човешкото в човека, довеждат многото пари!

Leave a Reply