Живот, Новини, Статии, коментари, Читателски

Кръчмата с име „Персо”

Снимка: www.pirin.biz

Преживелици

По времето на социализма съществуваше една кръчма с име „Персо”. След работа вечер тя се изпълваше с многобройни гласове на прежаднели мъже, които се отбиваха там, за да утолят появилата се неизвестно как жажда. Това питейно заведение бе една стара сграда, почти барака, намираща се на малко площадче, наречено Легето. Днес там има нови основи, които стоят и чакат човек с пари, който да изгради отново кръчмата. Винаги, когато забързани, краката ми минават оттам, си спомням вица, който съм слушал от баща си.
„Един клиент, който бил страстен почитател на алкохола, всеки ден се отбивал в „Персо”. Но един ден решил да се откаже от пиене, защото всичките му изкарани с пот на челото пари свършвали в кръчмата. Както всяка вечер обаче краката му, без чужда помощ, цъфнали пред заведението и спрели. Ами сега! Внезапно си припомнил за обещанието, дадено пред самия себе си. Никакъв алкохол! И за да докаже, че държи на думата си и притежава воля, отминал, тътрейки недоволните крака, които искали да го отклонят от правия път. Едва задминал „Персо”, когато внезапно бил осенен от идеята, че най-после бил устоял на изкушението. Минала мисъл през главата му, че щом има воля и може да отмине кръчмата, трябва да има и такава, че да се върне обратно и да се почерпи. Зарадвани, краката му бързо направили завой и нетърпелива, ръката му се стрелнала към дръжката на вратата. Влязъл, поздравил с кимване всички познати другари по чашка и веднага поръчал ракия. Разбрал истината, че пиенето трудно се отказва, но човек щом има воля, може да постигне и някакъв напредък, който ще го възпре дори за момент…”
И ето ме и мен! Виждам се отново дете, пратено в „Персо” да вкара в правия път баща си. Той след работа бе открил подходяща компания и пиеше там, разбира се, ракия. Че то бирата пиене ли е? Самоковци знаят, че „твърдото гориво” си е друга работа. Мъжко питие! И действително в заведението преобладаваха такива пиячи. Това си бе мястото, където мнозинството от мъжката половина, далеч от нежната, на спокойствие всяка вечер пиеше на раздумка алкохол. Истинско мъжко царство, в което женски крак не стъпваше. Така че аз влязох, огледах се, намерих баща си и припнах към него.
– Татко, хайде да си ходим у дома!
– Аха, майка ти те е пратила, нали? Я ела, седни, седни де! Не се срамувай! Кажи ми сега какво искаш да ти взема? Кебапчета искаш ли?
– Искам! – отвръщах аз и забравях защо съм дошъл. Всеки ден не ям кебапчета, я! И когато най-после се прибирахме окъснели с баща ми у дома, майка ми, изгубила търпение, ни посрещаше с мълчалив укор…
Доста често баща ми ме изпращаше в „Персо” за бира и лимонада. Снабден с платнена чанта, в която дрънкаха стъклени шишета, отивах и купувах поръчаното. Едва влязъл вътре в заведението, ме блъскаше мирис на цигари. Дим се стелеше, необезпокояван, из цялата кръчма. Ароматът на тютюн се смесваше с мириса на току-що изпечени на скара кебапчета. Те ухаеха примамливо. Моят алчен нос не издържаше на мъчението и изкушен, поемаше предложеното. Устата също, подведена, се пълнеше със слюнка. Плащах за бира по двадесет и три стотинки, а лимонадата бе, разбира се, на символична цена – струваше едва пет стотинки. Какво време! Какви цени! Народни…
Днес неусетно пак се връщам в спомените си, когато минавам оттам. Пак виждам скърцащия дървен под, изпотените лица на мъжете, които водеха неизвестно какъв разговор. Чувам отново монотонното бръмчене на гласовете им. Усещам атмосферата. Виждам как се вие димът от цигарите нагоре към тавана, смесен с пушека на скарата, и разбирам, че времето, времето без милост е отминало. Но все пак споменът е тук, у мен, и той е незабравим!

Васил Софин

Leave a Reply