Лавинните изненади или за един трагичен случай отпреди 50 години

Това беше в 1967 г., когато на вр. Мусала вече имаше няколко служби. Имаше метeоролози. В Космическата станция на БАН – АНЕБ /атомнонаучна експериментална база/, която беше в тесни отношения на сътрудничество със съответни институти от Съветския съюз и Унгария, имаше научни сътрудници по атомна физика, помощен персонал – техници, лаборанти, домакини, зав. прехраната и пр.
Аз и моят съпруг Захари бяхме първите домакини след построяването на станцията. Моментът, за който искам да разкажа, е свързан с падането на лавина на т. нар. Трети Маркуджик. Ние със Захари бяхме в почивни дни в самоковския ни дом по време на новогодишната ваканция на учениците. Децата ни учеха в Дупница и на 13 януари ги изпратихме, а ние тръгнахме за Мусала. В автобуса се видяхме с една от телефонистките в Боровец, която също отиваше на работа. Тя с тревога ни разказа, че нашият колега, техникът на станцията Мики, на 11 януари тръгнал за Мусала да смени един от физиците на Космическата станция, но до този момент го нямало.
Като слязохме от автобуса тя още веднъж с подробности ни разказа за тръгването на Мики от Боровец и обаждането му до Мусала, за поръчките, които са му дали – какво да вземе от пощата и магазина и пр. Също за часовото време на тръгването и че ще слязат да го посрещнат. Разбира се, за момент анализирахме случая и разтревожени тръгнахме нагоре.
Времето беше хубаво, но имаше облаци, които вещаеха лоши промени. И те не закъсняха. Още щом излязохме от едрата гора, започна буря. Но и ние сме курназ. Пътят ни е познат, все едно сме си в нашия двор. По следите, които Мики беше оставил, разбрахме, че се е отбил на хижа „Ястребец”. След кратка почивка в Мурите на Велчово мосте, тръгнахме нагоре по серпентините за хижа „Ястребец”. Валеше обилен сняг и вятърът го вееше така, че на места се бяха образували трудно проходими преспи.
Контролното време отдавна беше отминало. А имахме уговорка по телефона с хората от върха в 7 ч. вечерта да им се обадим по радиостанцията, която е в Мики. Едва успявахме да налучкваме пътеката. Въпреки че бяхме със ски, ни беше много трудно. То иначе и не можеше да бъде.
Като излязохме на поляната, видяхме, че хижата светеше. Сякаш ни даваше искрица надежда. Викахме с последни сили, но уви – вятърът отнасяше нашите викове. В 12 часа без 15 минути бяхме на терасата. Блъснахме се със ските в желязната врата. Оказа се, че Уне и Василена току-що са си били легнали. Чувайки трясъка на вратата, те скачат, без да си представят, че може в тези часове и в тази буря някой да дойде. Чуваме отвътре псувни и догадки – кой ли е? Когато се обадихме, без още да се виждаме, чухме Уне да казва:
– Е, не можем да си представим по-луди от вас…
Отвори малко, колкото можа, желязната врата /която е втора защитна врата/. Подаде ни лопата, за да разринем входа и да влезем. Уморени до припадък, събрахме сили да отворим, но все пак първият ни въпрос беше:
– Мики тука ли е?
Стреснат, бай Любен отговори:
– Та той още не вчера, оня ден тръгна за върха.
Седнахме вътре. Започнаха разни предположения и така – до сутринта. Утрото отново беше благоприятно. Бай Любен излезе с нас и ни изпрати до поляната, като ни показа точно къде е минал нашият колега, на когото бяхме тръгнали по стъпките. По-нататък ние също намирахме следите му.
Малко преди Трети Маркуджик Захари спря и ме извика.
– Виж напред какво става!…
Скоро паднала лавина, а следите на Мики ни водят до горния й край. Може би е бил и уплашен Захари, когато заповеднически ми каза:
– Виждаш ли онази скала доле? Сега ти ще се спуснеш към нея и ще останеш от другата й страна, но с лице към мене и ще ме наблюдаваш.
Така и направих. Захари се спусна и дойде при мене, застанахме лице срещу лице с падналата преди два дни огромна лавина и си рекохме: “Не може да не е станало нещо лошо, след като следите на Мики ги няма вече след лавината…”
Отиваме на хижа “Мусала”. Ангел, управителят, ни посреща с въпроса:
– Кам Мики, къде е?
Той се е надявал, че ние сме забрали колегата си от хижа “Ястребец”.
След нашето обяснение Ангел се обу, а Захари изпи един чай и двамата излязоха по посока на лавината. След около час се върнаха, като носеха една от ръкавиците на Мики. Пребродили и сондирали лавината. Открили го, но вече твърде късно…
Стъмни се. Съобщиха на Спасителната служба в София.
На другия ден го извадиха и транспортираха надолу, за столицата.
Оказа се, че нашият колега е “подсякъл” лавината. Освен това тогава големите майстори на ските караха с лангримени за по-сигурно. В случая обаче това се оказва фатално. Ските му били кръстосани и при това задницата на едната с предницата на другата. При това положение и на пистата е трудно да се оправиш, камо ли под тази огромна маса сняг.
Първата му грешка е, че е изменил посоката, като се отбил на хижа “Ястребец”. Втората – че не се е обадил по радиостанцията от Ястребец. И третата грешка е свързана с лангримените.
Мики се беше заел да изследва лавините и криещите се опасности, образуването им, сцеплението, обстоятелствата и предизвикателствата за падането на лавини, видовете лавини. За всичко това той беше написал трудове, които така и не можа да публикува.
Но в тази игра на природата няма учени, прости, знаещи и незнаещи. Най-малкото пренебрежение може да не ти даде и последен шанс. Днешното време предлага много съобщителна техника и литература по тези въпроси, но и с малко повече разум у любителите на планините и ски спорта нещастията ще бъдат по-малко.
На добър път, но умната!