История, Култура, Новини

Левски и Самоков

139 години от обесването на Аостола

Всяка година на 19 февруари самоковци почитат паметта на Апостола на свободата пред портите на Девическия манастир. Паметната плоча напомня на потомците, че Васил Левски в своя самотен път към свободата на България е бил и в Самоков. Ентусиазирани екскурзоводи показват на младото поколение мрачен зимник, в който се бил крил Левски.
През годините са възникнали множество предания къде в Самоков се е крил Левски, с кого се е срещал, през кои самоковски села е минал, кои са неговите съратници в нашия град, имало ли е революционен комитет в Самоков и кои са неговите членове. А на по-ниско ниво се носи твърдението, че самоковци са го предали при идването му в града. В архивите съществува дори писмо срещу видния самоковец Димитър Антикаров, обвинен в такова предателство от свой племенник 100 години след обесването на Апостола. О, времена, о, нрави!
По повод годишнини от рождението на Апостола (1837 г.) в местната преса има публикувани статии, но не е излишно да припомним още веднъж фактите – легендарните и историческите, някои от които са се превърнали в част от градския фолклор. И за да не слушаме свободни съчинения на официални събития.
От кратката биография на Левски, издадена през 1895 г. от Стоян Заимов, тръгва твърдението, че самоковци се показали пред Апостола като пресметливи търговци и отказали да участват в основаването на революционен комитет.
Стоян Заимов разказва подробно за посещението на Левски в Самоков. Според него той е дошъл в града при последната си обиколка из страната през 1872 г., когато е възнамерявал да превърне Рилския манастир в убежище за революционните дейци, подготвящи разрешаването на българския национален въпрос. Според автора бил изгонен от манастирските братя и преоблечен като опърпан поп, тръгнал към Самоков през Кобилино бранище и Сухото езеро. Това Заимов е чул от учителя Капанов години по-късно. В града ни Левски пристигнал с писмо от видния самоковски учител Спас Тумпаров до негови приятели, какъвто бил тогава обичаят да те препоръчат на бъдещите ти домакини. Те се извинили и обяснили нежеланието си да участват в революционен комитет със слабата търговия. Какъв срам за самоковци, нали?
Според Стоян Заимов Левски бил приет в самоковския женски манастир от монахиня Хаджи Евдокия от Чирпан, съгражданка на Заимов. Дяконът Игнатий пял на литургия в манастирската църква, създал женски калугерски таен революционен комитет и заклел сестрите в комитетската тайна.
Сведения Стоян Заимов е събирал и от самия Спас Тумпаров (който не е присъствал на тези случки), заедно с когото се е срещал по-рано в София с Левски.
Спомените могат да бъдат извор за лица и събития, но не винаги са достатъчно исторически надеждни. Така в спомените на Атанас Д. Антикаров (в. „Младежка илюстрация”, 30 юли 1924 г.), син на Димитър Антикаров, пише, че същият учител Георги Капанов, когото цитира Заимов, бил член на революционния комитет, основан в Самоков от Левски. В него са изброени като членове Георги Капанов – учител в Самоков; Спас Тумпаров – самоковец, по това време учител в класното училище в София; Иван Соколов – учител в Самоков, известен като съратник на Левски, по-късно опълченец; други двама учители; занаятчиите Васил Дашин, Ксенофонт Смрикаров и Сотир Ташунов – френк-терзии; кафеджията Никола Карамитов; иконописците Никола Образописов, Георги Клинков, Христо З. Зографски и Иван Д. Доспевски.
Това е цветът на местната българска общност. Според същия автор Левски се е крил в килията на монахиня Теофания – сестра на Константин Фотинов. По време на събитията, за които разказва, Атанас е бил невръстно дете, а монахиня Теофания – на преклонна възраст. Това обаче не поставя под съмнение съществуването на комитет в Самоков.
Според автора този комитет не бил разкрит след обира в Арабаконак, за него вероятно е знаел само Левски. А по сведения на г-жа Хаджипенова неин чичо е бил секретар на този комитет и след ареста на Апостола изгорил архивите… и се самоубил. Документи не са останали… Само спомени и предания.
Съществува и друг местен запис за посещение на Васил Левски в Самоков. Намираме го в спомените на д-р Георги Чакалов, син на известния протестантски деец Никола Чакалов, който по-късно помага заедно с американския мисионер д-р Кларк на пострадалите по време на Априлското въстание батачани. Георги през 1872 г. е на 5-6 години. Той се позовава на мемоарите на Стоян Заимов „Миналото”, където Иван Соколов, неговият баща Никола и чичо му Иван Чакалов са споменати като хората, които посрещнали Левски в Самоков.
Според д-р Георги Чакалов Левски пренощувал две-три нощи на тавана (разбирай втория етаж) на техния дюкян, който се е намирал в чаршията, защото се страхували „да не запалят махалата”, ако остане в дома им. Срещата станала в дома на Соколов и в стаята на игуменката на Женския метох „Бабите”. Малкият Георги чул у дома баща си и Левски да си приказват на турски и на български. Неговото описание на Левски – млад човек, среден на ръст, на главата с фес, наметнат с чепкен (вид елек със свободни ръкави) и препасан с пъстър копринен пояс – е далеч от това на опърпан поп. Месец-два по-късно учителят Соколов избягал предрешен от Самоков, а Капанов също бил заподозрян от турските власти, вероятно заради Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи.
Още една история свързва името на Апостола с нашия град. Разказана е от дългогодишния уредник в музея, уважавания колега Георги Михайлов (в. „Самоковска комуна”, 18 юли 1987 г.) въз основа на документални данни. През декември 1872 г. в Самоков пристига официална заповед от турските власти фотографът Иван Карастоянов да замине за София, за да заснеме заловените участници в Арабаконашкия обир. Смята се, че Левски не е бил между тях, т. е. не е бил фотографиран от Иван.
Трябва да подчертаем, че Иван Карастоянов се е познавал с Левски от Белград. Фотографското ателие на неговия баща Анастас Карастоянов е било посещавано от българските емигранти, той им е давал подслон в дома си. Анастас е направил и най-известните портрети на Левски, които по-късно Иван извадил от старите фотографски стъкла. В Самоков 19-годишният Иван пристига с фотографските си принадлежности и води курс по фотография, като все още използва фирмения знак на баща си. Този факт е широко известен, а от работата му в конака в София не са останали нито фотографиите на осъдените, нито фотографските стъкла.
А защо фотограф от Самоков – ами просто в София не е имало фотографски ателиета, а в Самоков тогава те са били три: на Иван Карастоянов, на Ксенофонт Смрикаров и на Иван Доспевски!
Противоречивите спомени от първа и втора ръка не бива да поставят под съмнение посещението на Левски в нашия град. Дори Левски да познаваше само учителя Иван Соколов и фотографа Иван Карастоянов, е достатъчно условие за добър прием и гарантирана сигурност. Соколов е един от видните български революционери, участник във Втората българска легия в Белград (1867 г.), съратник на Левски, делегат на Събранието на Оборище, опълченец, участник в Съединението, строител на свободна България. Биография, достойна за историята и чест за всеки град, където Иван Соколов е бил учител!
С доверието на Левски се е ползвал несъмнено и Спас Тумпаров – един от най-високо образованите самоковци на времето, вещ администратор в свободна България, народен представител. Едва ли Левски се е крил по тавани и мазета при такива приятели и при високите дувари на къщите-крепости в Самоков! И никой дори не е помислил да го предава! – това твърди и д-р Чакалов.
Добре е, че в Самоков има едно място, където да се поклоним пред паметта на най-великия българин в новата ни история!

Невена Митрева
историк

Leave a Reply