Левски, светът и Самоков

Да! Светът знае за Левски, защото има Божие човекознание, което съхранява и обяснява значимото.
Англичанката Мерсия Макдермот, известен учен-филолог, дойде в България с мисия – да се запознае отблизо с личността на Васил Левски. Всичко, което е научила за него, не само събужда интерес, но и преследва по-значими цели.
Възможно ли е в малка страна като България да се роди човек с такава титанична мощ на Духа и с такава неизмерима любов в сърцето!? Мерсия научава отлично езика ни, става университетски преподавател, защото й е потребно не само близко познанство с историята ни, но и с онези, които са я творили хилядолетия наред.
А пътят е труден! Път на подем и поражения, битки с варварски племена и нрави – чужди на рано развилата се цивилизация на българо-славянските племена.
Натискът за промяна на език, нрави, идентичност и вяра е извън всяка граница. Тотален е този процес при настъплението на дивите турски пълчища, непризнаващи ни божи, ни човешки закони. Те имат самочувствието на сила, която помита всичко по пътя си с помощта на варварски методи и установяване на тотален режим на потурчване, заличаване на вяра, народност и най-вече история – това, което и до днес се промъква в нашите учебници.
Така прочела историята Мерсия Макдермот и друг прочит няма и не може да има! От това се ражда уникалната книга „Апостолът на свободата”, в която тя доказва, че Левски е част от съзвездието на най-великите синове на човечеството, жертвали сили и живот, за да се съхрани божественият ред на земята.
Този ред е съобразен с висши порядки: правда, истина и свобода за всеки роден в „земния рай”.
Левски усърдно изучава и търси най-верния път към живот, който е устроен по простите човешки правила, на основата на любовта и правдата. Те пронизват и ума, и сърцето. Трябва път, а пътят е труден, защото е осеян от невинни жертви и много неправда. Но изход има – той е не в кротостта и робското послушание, а в борбата. Този път е труден, но спасителен!
Като дар от Бога идва дружбата на Апостола и духовното му братство със самия Ботев, който вече е написал известното: „Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита”. Написал е и молтвата си за своя „правий Бог”, който е у нас – в душите и сърцата ни, и чийто ден ще празнуват всички народи.
Попадайки в легията на Раковски, Апостолът преминава най-зряла революционна школа, като се учи от просветения теоретик и идеолог на освободителните ни борби и идеалите на Възраждането. Именно Раковски обосновава теорията за въоръжена борба, така гениално доразработена от Левски. Пътят на кротост и робско послушание е път на осъдените и няма нищо общо с реалната свобода.
В легията Левски продължава да търси и да открива примери на незнайни или забравени герои, които са дали живота си, за да я има България. Удивен от величавия подвиг на стотици и хиляди, Левски отдавна вече е приел саможертвата като неотменна съдба.
Не е случайно, че един от неговите духовни бащи е епископ Симеон Самоковски – велик радетел за вярата, смел борец срещу потурчването, със съдба, която след повече от век откриваме у Левски.
И Симеон тръгва от църквата, за да я превърне в свят олтар на родолюбието. Заплахи, терор, натиск за отказ от вярата – на всичко устоява Духът! Затворът е опръскан от неговата родолюбива кръв – мъчителите са непозната порода сатанисти. Напразно! Присъда… Бесилка, която се счупва, въжето се къса два пъти. Мъртвото тяло три дни се развява като непобедимо знаме, като вечен безсмъртен урок.
След повече от век Левски повтаря подвига на Симеон. Достойно изпълнява повелята. За смъртните, изпълнили тази повеля, Бог е отредил своята най-висша награда – безсмъртието.
Апостола е идвал в Самоков като в скъп бащин дом, неподвластен на предателството!
Нека да благодарим на археолога Веселин Хаджиангелов, че успя да открие светите мощи на Симеон, ценно ръкописно наследство, лични вещи – все скъпи неща.
В 2000 г. епископ Симеон Самоковски е канонизиран и обявен за закрилник на нашия град. И не само.
Заедно със Симеон и хиляди други герои Левски бди над България с крилатите думи на Паисий: „Българино, знай своя род и език!…”

Виолета Кинова