Култура, Новини, Статии, коментари

Легендата за една бобена фиеста

Годината е 2003-а. Кипим от енергия и в главите ни бъкат десетки идеи. И двамата с Гебо не можем да стоим така, без да вършим нещо. По това също си приличахме. Затова си и допаднахме, затова и брачният ни живот продължи цели 40 години. За мое нещастие го загубих твърде рано, но не ми мина желанието да правя полезни неща.
Връщам се в 2003-а г., когато предложихме на Общината в Самоков да направим празник на картофа. Нали този град се слави в страната и света като картофената столица. Издирихме много и полезни неща, направихме сценарий, снимки. Гебо написа стотици хуморески, епиграми, стихове за целта. Но за съжаление идеята не се прие, незнайно защо.
Ние не се отчаяхме и тогава на Гебо му хрумна друга идея – да си направим Празник на боба. Радуил е село с много пхубаво разположение – пазено от Рила и пресичано от три реки – Марица, Ибър и Стрименица. Затова в градините и по нивите се ражда най-хубавият, най-вкусният, най-бързо увиращият и… най-музикалният боб.
Измислихме го и го направихме! Получихме подкрепата и помощта на много приятели – художници, поети, писатели, хумористи и най-вече – фолклористи. Началото беше трудно, липсваха средства, но ние упорито вървяхме по пътя на нашата идея. Използвахме наши пари и със съдействието на всички празникът стана. И от тогава – до 1 септември 2012 г., когато Бобфестът духна 10 свещички на своята бобена торта в компанията на над 1000 участника – кукери, музиканти, певци и танцьори. През всички тези години усилията ни даваха резултат – фестивалът с всяка година ставаше все по-добър, по-организиран, по-посещаван и на по-високо ниво.
Най-голяма помощ ни оказваха приятели, за които искам да припомня, защото го заслужават.
Художникът от Сливен Борис Дамянов /съученик на Гебо от с. Кунино, Врачанско, и наш състудент от Дупница/ – с ежегодни изложби – живопис и графика и заснемане на празника. Той изработи и паметната плоча на Гебо, която кметство Радуил постави с признателност в читалището.
Николай Султанов също е от Сливен. Всяка година той изработва скулпторката „Златното бобче” и медалите „Златен Фасулицър”. Той направи и докара чак от Града под Сините камъни бобеното топче, с гърма на което се дава сигнал за началото на Бобфеста.
Валери Александров – художник, русенец, но живеещ в София, който много талантливо и с голямо чувство за хумор рисуваше дипломите и грамотите, сценичните плакати и картички за всеки бобен празник.
Дончо Донев – хуможник-фотограф със своите фотоизложби и заснемане на празниците, помагаше ни по време на празниците и преди тях.
Проф. Иван Тодоров – верен приятел и председател на журито, което трябваше с много напрежение да следи всяка изява и да отсъди кои от съставите ще получат „Златното бобче” и при кого ще отидат медалите „Златен фасулицър”.
Александър Хайтов – синът на Николай Хайтов, направи проекта по идея на Гебо за т. нар. Хайтова чешма и постави барелеф на нея, а Никола Угринов със своята бригада я построи само за месец.
Ще спомена и местния свещеник протоиерей Николай Аршинков, с чиято благословия всяка година тръгва Бобфестът. С разрешението на свещеника в двора на църквата къкрят казаните с уханния радуилски боб.
Не мога да не спомена колектива на в. „Стършел”, който винаги участва със свои карикатури и хумористични произведения във в. „Радоил” и в изложбите.
Всеки брой на издавания за фестивала в. „Радоил” е редактиран и отпечатван от творческия колектив на в. „Приятел”.
От няколко години към нас се присъедини и Христо Станков, шеф на известната Фолклорна академия „Нестия”. Дело на академията са озвучаването, осветлението и записа на целия фестивал.
Любо Кузев от Долна баня е журналистът, който още преди празника подготвя и излъчва и публикува репортажи по програма „Хоризонт” на БНР и някои други медии.
Дължим много и на нашия прочут майстор Велян, който прави дърворезби с емблемата на Бобфеста и ги подарява на гости и участници. Той изработи и една голяма дървена скулптора на „Златното бобче”, която краси сцената по време на концертите.
Мога още много имена да спомена, но сигурно ще изпусна някого, няма да успея да включа всички, които са дали своя дан за хубавите фестивални дни в това красиво рилско село. Благодарим им от сърце и душа за тяхното съдействие, подкрепа и участие!
Голяма благодарност изказвам и на Община Самоков, която отпускаше средства, макар и недостатъчни, но все пак помагащи за организирането на празника. Получавали сме помощ отчасти и от Областта, от инж. Петър Георгиев, директор на „Самел-90” АД – Самоков, от Министерството на културата и от някои спонсори от Радуил.
Дължим признателност и на кметството в Радуил, на читалището и училището в селото за тяхната подкрепа и съдействие, както и на населението, което активно се включва в подготовката и провеждането на празниците.
Да не забравим и готвачките, начело с баба Стефана, които всяка година се потят край огнището в двора на църквата и приготвят най-вкусната, ухаеща на чубрица и джоджен боб чорба. От нея са опитвали Доньо Донев, Майстор Миро, футболистите на „Левски”, Ути Бъчваров, Йорданка Благоева, руснаци, македонци, сърби, гърци, румънци и много други официални и неофициални гости на селото.
За да бъде нашият празник още по-богат и по-красив в Радуил идват художници и майстори на различни занаяти от цялата страна – резбари, стъклари, керамици, тъкачи, гобленари, плетачки на дантели и др. Всеки, който в момента е в селото, може да си закупи по нещо от изложбите. Но вниманието в първия ден е насочено най-вече към богатата кулинарна изложба. Радуилки и гостите им отвън показват на дело колко добри майстори са в кухнята. Към тях от няколко години се присъединява и АРИЗ /Академията за развитие на изкуствата и занаятите/ с шеф Пеньо Иванов от София.
В читалището направихме малък музей на Бобфеста, където са събрани материали, покани, афиши, плакати, вестници, дискове и много подаръци, дарени от гостуващите в Радуил изпълнители.
Дано този празник никога не свършва! Да продължава през годините, докато ги има тези мъже, жени и деца, завладени от магията на българския фолклор!
Наближава 11-ият по ред международен фестивал на боба в Радуил, който ще се проведе на 31 август и 1 септември. Очакваме много гости, които въпреки тежките кризисни времена ще пътуват до нашето село, за да се повеселим заедно, да покажем на света, че фолклорът е жив и нашите деца и внуци ще му се радват, а и вярваме – ще го пренесат през годините в бъдещето – за своите деца и внуци.

Димитрина Божилова

Leave a Reply