Живот, Новини

Ледената царица или коледна приказка

Нещата от живота

Имало едно време един град, който се намирал ама много, много далеч от тука. През девет планини, та чак в подножието на десета планина. Този град бил леден. Леден, защото в него постепенно започвало всичко да се вледенява. Там имало и един дворец, дворец на ледената царица. В този дворец всичко било от лед. Дори и многото цветя и саксиите им, и те били от лед. За тях се грижел градинар на име Ханс. Той поливал цветята с ледена вода и от това израствали красиви, много красиви ледени цветя. Когато слънцето, което светело с ярка, но студена светлина, огрявало цветята, те я отразявали с различните цветове на дъгата и ставало още по-красиво и приказно.
Ханс обичал работата си и независимо от всичко, я вършел с много старание. Такъв саксинариум нямало никъде другаде, дори и в приказките. Но се намерили лоши хора, както обикновено. Те му завидели и един ден подшушнали на ледената царица, че всичко това е наистина много хубаво, ама цветята нямали аромат. Ядосала се царицата. Как може красивите й цветя да нямат аромат! И веднага уволнила градинаря си, без дори да поиска обяснение от него.
Така бедният Ханс останал без работа. Вечната студена зима се приближавала, идвали и коледните празници. Ледени виелици задухали. Хората се криели в къщите си. А комините им все по-рядко и рядко пушели. Димът направо замръзвал ей така, както излизал. Обитателите, които били останали в този град, навличали най-дебелите си дрехи.
Ханс бил много нещастен. Имал две деца, а нямал пари за храна, отопление, топли дрехи и обувки, учебници. Жена му все повтаряла и повтаряла на децата: „Искайте това от баща ви. Искайте онова. Той да ви даде”. Тя също била безработна, както повечето от жителите на този вълшебен град.
Ханс ходел по цял ден из заледените улици и се чудел какво да прави. Самият той, премръзнал и гладен, с протрити дрехи и скъсани обувки, не намирал отговор на тежкия проблем, в който се озовал. Трябвало да хваща път за друга държава, през девет държави, та в десета /както е в приказките/, където ходели хорицата, за да припечелят някоя и друга парица.
Веднъж, както си бил бръкнал ръцете в продънените джобове и се мъчел да ги стопли, като ги допира до краката си, срещнал неговата ледена царица. Тя имала леден поглед и смразяваща красота. Познала все пак Ханс и тъй като идвала Коледа, отворила инстинктивно уста и поздравила с ледена усмивка бившия си градинар:
– Весела Коледа, Ханс!
А той останал като вцепенен от едни такива думи в неговата ситуация. Направил опит да отговори. Трудно раздвижил устни, а от там излязло почти неразбираемо едно „Весела….” Езикът му бил премръзнал, а и хич, ама хич не му било весело. Бързо се разминали. Царицата едва ли разбрала значението на неуместния си поздрав и цинизма в думите си. Явно и поздравът бил фалшив.
Сърцето на Ханс не издържало и той бързо започнал да се вледенява. Вледенявал се, вледенявал се, докато накрая се превърнал в една красива ледена висулка. Тя започнала да искри с различни цветове като бенгалски огън, когато грее слънцето, и да капе бавно, равномерно, когато Ханс плачел.
На всички добри хора пожелавам „Весела Коледа”, но от сърце и с много топлина!
Не както го направила ледената царица.

Пламен Пиргов

Leave a Reply