Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Лесно се критикува, а хубавите неща виждаме ли ги?

Отклик

Зимата, колкото и да ни се стори страшна и безкрайна, все пак като че ли вече си отива. Ще си отдъхнем малко поне от огромните преспи, ледените коловози, минусовите двайсет градуса, непочистените улици, затрупаните тротоари, напрежението при ходене и шофиране, високите цени за дърва, въглища, ток, газ, дрехи, обувки и пр., и пр.
Ще намалеят вероятно и критиките /основателни или не/ за едно или друго – все пак през пролетта и лятото по-лесно се живее. Но може би няма да си спомняме и за някои други случаи от отминаващата вече зима, които в общия студ и суматоха останаха встрани от вниманието.
…Беше преди месец или два, когато движейки се по тротоара на бул. “Искър”, край огромните камари сняг, спрях пред пейка, непривично сложена напряко на тротоара. Почудих се какво ли може да означава това, но така или иначе намалих ход и така избягнах… неминуемото подхлъзване, защото следваха няколко метра изключително заледен участък – и по тротоара, и на уличното платно. Мислено благодарих на хората, които може би бяха забравили пейката на това място…
Нещата се изясниха обаче още на следващия ден, когато на същото това място стоеше пак не само въпросната пейка, а и голяма табела с ръчно изписани едри букви: “Лед! Пази се!”
Явно живеещи наоколо бяха проявили съпричастие и по този начин предпазваха нищо неподозиращите бързащи минувачи от падане, евентуални контузии и други неприятни последици. Как да не ти стане драго, въпреки цялата лошотия наоколо!…
По съседна улица пък комшия старателно бе оградил тротоара заради опасността от покрива на къщата му да се изсипят върху главите на пешеходците опасно надвиснали ледени блокове и големи снежни буци.
Макар и на отделни места, граждани бяха почистили идеално тротоарите пред домовете си. Трогателно бе да видиш как пенсионери разбиваха снега и леда само и само да осигурят безопасен проход за хората.
И тези случаи трябва да забелязваме. Използвам повода да благодаря на съгражданите, които сами, без някой да ги кара, направиха в студа каквото можаха, за да улеснят познати и непознати при трудното придвижване из града – все пак такава зима не бе имало не от години, а от десетилетия…
И още нещо – когато ти си изряден, почистил си например снега пред двора си, имаш най-малкото и моралното право да държиш сметка дали снегорините са изчистили улицата отпред. А не както сега често се получава – той не си помръднал пръста поне една пътечка да направи пред оградата, а пустосва в същото време и фирма, и Община, и кмет, че по улицата колите трудно се разминавали…

Тодор Попов

Leave a Reply