Лия Ангелова представи дебютната си стихосбирка „Минути за мълчание“

Вторник, 4 февруари. Часът – 14.30, е малко необичаен за такава изява – представяне на нова книга, но фоайето пред залата на Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” е препълнено. Пред насядалите се изправят две момичета – водещата Елена Стоименова и интервюираната авторка на наскоро излязлата нейна дебютна книга „Минути за мълчание” Лия Ангелова.
Започват въпроси и отговори – по младежки откровени, завладяващи присъстващите не само със своето съдържание, но и с богатия изказ, с мечтите на една оформяща се вече колоритна и упорита личност – единадесетокласничката от ПГ „Константин Фотинов” Лия.
„В пети клас се запознах с г-н Райко Попов, станал след това мой любим учител. Той ме запали по тази страст – писането. Казваше ми постоянно:  „Искам да се развиваш!”. Поезията е моят любим жанр. Всичко ме вдъхновява, дори и разочарованието от нещо. А защо поезията? Мама почна да ми чете още от малка Вазов, Ботев. После аз си четях Вапцаров, Дебелянов. Харесва ми повече поезията, отколкото прозата. Стиховете извират направо от душата”, сподели спонтанно младата авторка.

А как й е дошла идеята за книгата?
Майката на Лия сякаш я е подтикнала: „Защо не направиш нещо по-голямо, нещо, което да остане?” Приятелите й я подкрепили.
Лия е известна и като… футболистка. Стигнала е дори до националния отбор за девойки. Но сега писането изглежда е на първо място. Самата тя не очаквала, че издаването на книгата ще стане така успешно. Сега е щастлива, че една от мечтите й се е сбъднала.
Догодина пък ще бъде абитуриентка и новата й мечта е да следва медицина в Германия.
Иначе и сега, както сподели, пише. „Готвя втора книга”, издаде обаятелното момиче.
А какво ще каже за четенето? „То ни отделя от реалността, която иска да ни събори. В друг свят се намираме при четенето”, категорична бе девойката с разностранен талант.
Тя прочете и стихове от „Минути за мълчание”.
Редактор на стихосбирката е Янка Кабадийска, а корицата е на Георги Топчийски. Книгата е дело на издателство „Приятел”. Лия съкровено поясни, че корицата е черна в памет на любимия й учител.
Съпругата на Райко Попов – Роза Попова, сама също учителка, й подари цветя с думите: „Благодаря ти. Той те гледа там, отгоре, и много се гордее с теб…”
„Наистина се надявам, че той е там някъде и ни гледа”, отвърна Лия, прегърна се с Роза и благодари от сърце на всички.
Младата писателка с удоволствие раздаде и автографи на своята многобройна публика, сред която бяха ученици, учители, приятели, самоковски литературни творци.

Надка Вардарова