Баскетбол, Новини, Спорт

Людмил Хаджисотиров-Удо пред “Приятел”: “Всеки човек в клуба има принос за успеха”

Лавинообразна вълна от суперлативи заля баскетболния “Рилски спортист” след спечелването на Купата на България. Един човек обаче остана леко встрани от цялата тази шумотевица и обективите на телевизионните камерите и диктофоните на журналистите така и не го доловиха. Може би вече се досетихте, че става въпрос за помощник-треньора Людмил Хаджисотиров-Удо. Изключително възпитан и интелигентен, бивш баскетболист, създаващ спокойна обстановка около себе си и отличаващ се с вещ поглед върху играта.
Намираме Удо три дни след триумфа за Купата на България в залата. Прави впечатление, че той тренира наравно с играчите. Нещо повече – от двайсетина опита за стрелба от различна дистанция и позиция спрямо коша има 95 % успеваемост! След заниманието остава с новопривлечения в клуба Николай Стоянов и внимателно му обяснява какво се изисква от него. Миг по-късно Хаджисотиров се отправя с усмивка към репортера на “Приятел”.

– Людмиле, честита Купа на България – успех без аналог в историята на баскетболен Самоков…
– Наистина постижението е много голямо, но и закономерно. Клубът и самоковци заслужават този трофей. Няколко години отпадаме на полуфиналите с по 2-3 точки разлика в решаващия мач. Тази купа е в резултат на дългогодишен труд, много добра подготовка и на отличния колектив, който изградихме. Радвам се, че играчите показаха характер, бориха се до последно и действително надиграхме “Лукойл Академик” накрая по категоричен начин.
– Специалистите отчетоха именно това – че “Рилски” си извоюва успеха, той не дойде даром…
– Да, положихме доста усилия. Мачът тръгна малко по-изнервено и сковано за нас. Изоставахме на полувремето, но коригирахме някои неща на почивката. Играчите бяха пределно мотивирани и мобилизирани и с колективни усилия и характер успяхме да победим “Лукойл”, който знаем какви възможности има.
– “Лукойл” надигра “Рилски” в Самоков с 15 т. разлика в първата среща за сезона между двата тима, но тогава имахте проблеми с контузени играчи. Ответният дуел в Правец вървеше точка за точка до последно, загубихте в края поради спорни съдийски отсъждания. Вижда се обаче – когато всички оздравяха, а и новите попълнения се обиграха, че “Рилски” е равностоен опонент на хегемона в българския баскетбол от последните години…
– Така е. И в предишния мач от редовния сезон в Правец бяхме много близо до успеха, но по разни причини, които не искам да коментирам, ни откраднаха победата. Именно това мотивира още повече играчите, а и накрая направи победата ни още по-сладка, а радостта от нея – по-голяма.
Добавянето на Ники Стоянов към състава също изключително много помогна и вкара този заряд и тази искра енергия, която бе нужна на играчите. Те го приеха много бързо в колектива, а той запълни позициите, които ни липсваха до този момент – вкара много солидна защита, а помогна и в нападение.
Подчертавам обаче, че това е победа на колективния дух, победа на отбора. Благодаря освен на Петър Георгиев, Росен Барчовски и играчите – на нашия щаб, който е изключително сплотен и работи професионално, на Борислав Чилингиров, който е мениджър на клуба и върши изключително много работа, на Даниел Клечков, който е млад помощник-треньор, на Георги Митрев и Филип Георгиев, които влагат професионализъм и усилия играчите да са здрави.
– Какво ви каза след спечелването на Купата президентът на клуба инж. Петър Георгиев?
– Той беше изключително щастлив. Това е човек, който е рядкост в българския спорт. Толкова много години стимулира баскетбола в Самоков и България със средствата, които отделя. Сигурен съм, че за него това бе изключително ценен и специален момент, в който се изплатиха дългогодишните усилия и средства, които е вложил. Още по-сладко е да победиш именно “Лукойл Академик”, който в последните над 10 години е шампион на България. Искам да благодаря и на самоковската публика, която много ни подкрепяше.
– Направи впечатление, че “Рилски” не допусна спадове в играта си на трите мача от турнира, съставът бе постоянен и изключително концентриран…
– Играехме мач за мач, защото не сме отбор, който може да подцени друг. Първоначално най-важното бе да изиграем максимално добре срещата с “Ямбол”, защото бяхме фаворити и нямахме право на грешка, затова и този мач бе по-нервен. Знаехме, че полуфиналът с “Берое” ще е изключително труден, защото те играят доста силно този сезон – имат много добър треньор и добри играчи, а се подсилиха и с Пламен Алексиев преди турнира, който ще им помага и занапред. След като падна напрежението от срещата с “Ямбол” се фокусирахме да дадем най-доброто от себе си и да преодолеем и “Берое”. Мисля, че после напрежението падна от нас и отиде в “Лукойл”, което също ни помогна да играем по-освободено и същевременно мобилизирано, борбено. Имахме някои проблеми през първото полувреме на финалния мач, но след това се адаптирахме към това, което правеше “Лукойл”, към смените в защита. Видяхте, че в третата част, когато се обърна мачът, резултата бе 28:12 за нас, а в четвъртата част успяхме и да надградим. Казах на играчите, че трябва да водим поне с 10 точки една минута преди края, за да няма как да ни отнемат победата.
– В събота предстои мач от вътрешния шампионат с “Черно море”. Успяхте ли да се напразнувате и да се подготвите за него?
– Да, имаше празнуване, и то абсолютно закономерно и заслужено, но ние сме професионалисти и трябва да се фокусираме и да се подготвим максимално добре за мача в събота, защото „Черно море” е млад и амбициозен отбор и със сигурност няма да дойде в Самоков, за да загуби мача. Ще трябва да играем максимално добре и да се преборим за победата.
– Апетитът идва с яденето. Предстоят още мачове във вътрешния шампионат, след което идват плейофите. Какви са целите там?
– Така е, чака ни последното трето завъртане от мачовете в първенството, което няма да е никак леко. Трябва да положим максимални усилия да задържим третото място, за да имаме добра позиция преди началото на плейофите. След това, когато дойдат плейофите, си мисля, че отново трябва да играем мач за мач и нещата да се наредят по най-добрата схема за нас.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply