Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Л. Айтова: “Всичко е до човека, до желанието му…”

Любов Айтова

Любаша – така я знаят вече от години в нашия район – от Искровете до Палакарията. Любов Айтова, фелдшерката от „Бърза помощ”. Рускинята. По-точно – украинката. Сраснала се със самоковци така, че не знае ли човек произхода й, не би познал, че е от далечна Украйна. Голям диагностик, голям работохолик. Слава Богу, убедих се само във второто в една топла юлска привечер.
С компания от три жени сме пред вратата в селския й дом. Пред зида с бели камъчета е подредена тясна цветна ивица. Показва се и самата домакиня с гостоприемно разтворени ръце. Слизаме по каменните стълби, а пред погледа ни – подреден разноцветен двор. Отляво покрай зида е гордостта на Любаша – ночната фиалка, свела листенца и почти невзрачна в сравнение с буйните цветове на малохи, петунии, различни видове рози и какви ли не други растения. По-късно, когато притъмня, разбрахме защо това цвете, донесено от Украйна, е любимото на жената – отначало усетихме фин аромат, а после пред очите ни синьо-виолетовите цветчета започнаха да се отварят и уханието им изпълни душите ни с копнеж по нещо неизживяно, но сънувано…
Вдясно от пътеката в три тесни алеи са розите, тревната площ с чемшир и бобошаните. Сред зеленината зърваме невиждано досега растение с дълги причудливи листа – самата красота! Само след минути ще видим десетина негови събратя, израсли по-надолу, в двора зад къщата. Удивлението ни идва от името му – петнист магарешки трън. Оказа се, че това е билка, разтаробуша по руски, която се използва за лечение на черния дроб.
А в зеленината на задния двор трудно можеше да се види пръст. Нахут, броколи, червено цвекло, домати, чери – два вида, тиквички, краставички, салата, лук, ягоди, пипер, зелен фасул, малини, картофи… Та и голям храст арония.
По-надолу, малко след парника с домати, пък е царството на избуялите картофи. За това място Люба обяснява: „Малко ни беше дворчето, а мястото отзад никой не го ползваше. Попитах собственика може ли да го вземем, а той вика: „Дай пет лева и е твое!” Е, как пет лева? Дадох му сто. Беше запустяло. Почистих го, изхвърлих камъните, стана чудесно. Там си гледаме картофките.”
Любаша се оказва голям привърженик на здравословния начин на живот и храна. Така е научила и двете си дъщери – Емилия и Ани, които посреща в свободното си време тук, на село, станало любимо място и за тях.
Подтиквана от любопитните ни погледи, жената не спира да обяснява кое растение за каква болежка се използва, какви нетрадиционни ястия могат да се направят от по-известните ни зеленчуци. Цял уникален, жив справочник, когото само да попиташ и отговорът ти е готов.
Оказва се, че любовта към градинарството е наследила от баща си. От него скъп спомен са й двата големи, свързани помежду си метални обръча, окачени на къщата – с тях е бил украсен автомобилът при първата й сватба в гр. Перевалс, Луганска област.

Младоженците в Украйна

Не, не се е омъжвала два пъти, просто е правила две сватби – една в родината си, а втора – в родното село на мъжа си Иван. Защо ли? „Без подпис не те пускам”, заявила майка й, когато Люба и Иван решили да свържат живота си и току-що завършилата за медицински фелдшер в гр. Стари Оскол, Белгородска област, студентка се канела да последва българина в родината му, където да се установят за постоянно.
Любопитството на компанията ни е очевидно и Любаша разказва за запознанството си с българина…
Била в сесия. Малко преди изпита си, отивайки до автомат за газирана вода, непознат младеж се спира до нея и пита може ли да се запознаят. Тя му отговаря, че няма време, на изпит е, после може. Каква била изненадата й, когато след часове българинът я чакал пред института. Сприятелили се, разговаряли, срещали се, но… нищо – приятели. Дошло време Иван да се върне в България. Взели си довиждане. Заминал за Москва и след някой и друг ден Люба изненадана го вижда наново в родния си град – Иван преподписал за още две години престоя си в Украйна, където работел…
Харесали се, но тогава Любаша била изправена пред вземането на най-важното си решение в живота: дали да продължи да учи още 6 години за придобиване на лекарска професия или да се омъжи и поеме към неизвестното. Вече знаем избора й…
– А как те посрещнаха тук родителите му? – пита Нина.
– Свекърва ми ме прие добре. Много ми се радваше и се гордееше с мен. При всяка възможност казваше: „Знаеш ли коя е моята снаха. Люба е и работи в “Бърза помощ”… В началото хората в селото бяха малко особено настроени към мен, все пак рускиня… Даже някой казвал, че съм щяла да взема родопските им одеяла и да си замина, представи си… Просто мнението им за рускините беше по-особено.
– Ти все пак си идвала от град, а тук са те довели в село…
– Наистина хората бяха бедни и си спомням, че при пристигането си просто седнах върху двата куфара и се чудех как ще бъде по-нататък. Но… виждате колко ни е хубаво и приятно всичко вече тук. Стегнахме лека полека и къщата, даже и две стаички надстроихме през времето. Като идват децата, да има къде да отседнат.
– А работа как започна?
– Трябваше да избирам – в Радиозавода или към „Бърза помощ”. Но аз съм си такава: трябва да бъда на най-горещите точки! Затова две мнения нямаше. Избрах си „Бърза помощ” и през 1977 г., първата ми дъщеря беше още на 8 месеца, започнах работа. Д-р Иванов беше на болницата тогава шеф, а отделението за „Бърза помощ” беше създадено наскоро. Д-р Домишлярова, д-р Радовски и аз бяхме първите фелдшери /сега вече сме много/. Дадоха ни и веднага гарсониера в града, за да съм под ръка при необходимост. От тогава – 35 години, все съм в медицината. Работила съм по всички села, в поликлиниката в Боровец…

Двете дъщери на Любаша не случайно се гордеят с майка си

– Трудна професия и на много трудно място да си толкова години…
– Наистина е тежко. И много отговорно – та ние сме долекарският екип, който трябва да реагира адекватно при дадена ситуация. А случаите са най-различни… Бързо трябва да се направят изследвания, консултация, да се постави правилна диагноза, за да се потърси точният лекар. Нагледала съм се на какво ли не по време на работа. Казват, че с всичко се свиква. Не, като се сетя за разните тежки случаи, като на лента ми минават през главата и болката нахлува… – очите на Любаша се замъгляват и само след миг тя става от подредената маса с вкусотии.
Черпи ни с вкусна напитка от черен касис, донесен от Украйна, ползвана, както пояснява, за повишаване на тромбоцитите в кръвта…
Някогашният сайвант е превърнат в място за гости при топло време. Таванът е чисто нов – с рендосани и лакирани дървени дъски. Няколкото реда с тухли и камъни също са лакирани, на стената висят везаници с чушки и царевица, окачени са и множество стомни, а в нишите са подредени чекрък, колело от каруца, кобилици, керамични тави – цветя, котел, фенери… По средата е опъната голяма маса, а на нея – шише с домашно приготвена ракия от пшеница. През есента Люба ще прави ракия и от царевица. В големи чинии пъстреят ястия от тиквички, картофи, домати, кюфтета от риба!…
За следващото събиране се кани да приготви пилешко от отгледаните домашно бройлери. От тях ще похапне и любимецът на Люба – черно-белият умен котарак с гальовното име Тобочка, който снове и мърка между краката ни, но оставен сам по-късно, не удостоява с внимание ястията по масата, а налетява над нощна пеперуда… Споменът за другото любимо животно наново кара очите й да блестят от влага – преди години пухкавата й булонка Ричи я разкъсали кучета край Боклуджа. От тогава споменът не й дава да помисли за друго куче.
Приготвените ястия, с които ни гощава подканващо домакинята, са и вкусни, и полезни, и природосъобразни. Не спирам да записвам рецепти. Не пропускам да видя и наредените в коридорчето на къщата буркани със „101 билки”, както се казва. Всяка година набраните и изсушени билки Люба нарязва и подрежда в надписани затворени буркани с леко надупчени капачки.
Признаваме си чистосърдечно, че не можем да й съперничим по трудолюбие – такъв двор си изисква големи грижи. Преди всичко – много желание и всеотдайност, настоява, убеждава ни Любаша. А те не й липсват – нито в отношението й към природата, нито към хората, които отдавна са я признали не само като добра къщовница и отзивчив съсед, но и като отличен диагностик, готов да помогне със знания и сърце на нуждаещи се.
Не напразно я наричат с гальовното име Любаша…

Надка Вардарова

Leave a Reply