Култура, Новини

Магията на стъклото

Дойде дългоочакваната пролет, полетяха птички и пеперуди, цъфнаха цветя. Но не само в градините, а и върху картините на малките художници от школа „Захари Зограф” към читалище-паметник „Отец Паисий”. Толкова изкусно са нарисувани, че наистина на човек му се струва, че пеперудите и птиците току-що са кацнали върху стъклата, а цветята сякаш излъчват омайващ аромат.
Това е втората изложба, която възпитаниците на школата и тяхната ръководителка Пенка Боянова подреждат във фоайето на читалището. На 23 март там се събраха любители, ценители на изкуството, ученици, граждани. Председателят на читалищното настоятелство Стоян Пашов изрази удовлетворението си от приятните емоции, предизвикани от красивите стъклописи. Той поздрави малките творци и тяхната ръководителка, които доказват своя напредък в трудното изкуство, като поддържат традициите живи.
Тук се изявяват Анна със своите бели кринове, Виктория с красивата пеперуда, Христина със своето мило момиче, Мария, Жени, Радостина, Аделина, Алекс – със своите мечти за красота, изразени чрез четката, боите и богато въображение.
Все по-ясно проличава, че младите художници вървят нагоре. Техните картини стават все по-богати на тонове, по-силни на въздействие върху публиката. А и това, че се явиха кандидати за закупуване на картините, е още едно доказателство за напредъка на децата. А не е никак лесно да накараш обикновеното стъкло да грейне като дъгата с разноцветни багри.
„Всяка боя се нанася отделно, изчаква се да изсъхне, след това – другата и така до края, до очертаването на контура. Преди това трябва да се изработи проект на рисунката, да се нанесе на паус и чак тогава се пренася на стъклото. През цялото време, докато работехме, ми се искаше децата да осъзнаят, че въпреки трудностите, които ще срещнат, това е тръпката – да почувстваш, че твориш, че правиш нещо свое”, разкри ръководителката Пепа.
Пътят не е лесен, но има ли желание и подкрепа, той се преминава и се стига до завършената рисунка. Остава да се постави в рамка. Но се иска много труд, прецизност при стилизацията на формите и елементите, както и цветовете да са хармонични.
Пепа се пали все повече: „От 5-6 години вече работим в тази посока. Бях сигурна, че децата ще се справят с този труден процес. И наистина успяват, доказват го и с тази поредна изложба. От мое име и от името на децата благодаря на читалището и на неговия председател Стоян Пашов, които помогнаха да бъдат осигурени средства за закупуването на така скъпите бои, необходими за създаване на стъклописите. Базата ни е много хубава, чудесна сграда е, но доста неща в нея са вече поовехтели, амортизирани са. Школата работи от 30 години, мебелите са остарели и има нужда от подновяване. Иначе и в кризата школата оцеля. Децата показаха, че са много добри. Направиха така, че непрекъснато се радваме на успехи. И две деца да има, дето се казва, съществуването на школата е оправдано.”
От две години читалището дава награди на изявилите се школници стипендии /безплатно едногодишно обучение/. Миналата година я е получавала Радост Туджарска, а тази година – Мария Стоянова. И двете са носителки на първа награда от престижния пленер в гр. Тръстеник.
Много млади хора са минали през школата. Завършили са художествени училища, но за жалост никой от тях не се е върнал в Самоков. Защо? Може би не се оценяват достатъчно. Нямат подкрепа, не им се осигурява работа, трудно се оцелява.
„Въпреки трудностите, удоволствие е да се работи с децата. Усетиш ли тяхната любов и желание да изпълнят това, което са намислили и започнали, сърцето ти тупти от радост. Затова ми се иска нашата база да се превърне в културен център за срещи, интелектуални разговори, изложби. Един човек, за да твори, трябва да черпи вдъхновение от някъде. Ние, творците, трябва да си помагаме един на друг. Така е и при младите – даваш ли им любов и всеотдайност, печелиш ги за каузата и те ти отвръщат със същото”, сподели в заключение Пепа.
Тя може да разказва още дълго и разпалено за своята работа, защото любовта към изкуството е свила гнездо в сърцето й още през детството в родния Казанлък и тя няма да се откаже никога да създава красота за радост на очите и душата.

Димитрина Божилова

Leave a Reply