Маестро, още музика!

Отклик за едно предколедно послание

Приятелки ма информираха в скайпа за концерта на Васко Василев в Самоков. Забързана в сивото всекидневие и битовизмите, в първия момент не отдадох значимото внимание на тази вест, но впоследствие реших да отида на концерта.
Малко съжалих, че не съм присъствала на концерта на цигуларя в градинката пред музея по случай празника на града ни през миналата година, когато големият музикант е свирил на балкона, а Самоков бил замрял в светлини и притаил дъх, очарован от красотата и изяществото на изпълненията.
Дъщеря ми на визитата си в Щатите за Коледа получи като подарък билет за „Лешникотрошачката”. Такава практика има и в много страни от Европейския съюз.
Така и ние, присъстващите на сегашния концерт на Васко Василев в Самоков, получихме предколедно една част от подаръка си за големия празник. Моите приятелки не успяха да дойдат за концерта от София, но с написаното по-долу искам да разкажа за него – на тях и на мнозина други, които също не са могли да присъстват.
За мен това беше невероятна ноемврийска вечер. Реших преди концерта да се разходя покрай Искъра, до който, извисила снага, се намира сградата на спортната палата – „Арена Самоков”. Тя блестеше, цялата в светлини, които се отразяваха по неповторим начин в реката. Замислена във всекидневните си грижи, слушах ромоленето на водата, което ми припомняше детските години. Всеки път откривам нещо ново и интересно тук и това ме забавлява. В дъното се виждаше силуетът на Рила, очертан сякаш специално за мен в тъмносини тонове. Обичам тази гледка.
…Изведнъж вълшебна мелодия се понесе над града. Тя беше нежна и приказна, прозрачна като мъглата, която се стелеше на талази. Извисена, мелодията ромонеше като горски ручей и сякаш пригласяше на реката, прорязваше примрялата тишина като чуруликане на славей. Да, това беше цигулката на Васко Василев!
В следващия момент мелодията се подемаше от мощен оркестър и всичко ставаше толкова мащабно, величествено и невероятно!
Чух глас до себе си: „Репетират…”
40 музиканти от различни страни заедно с Васко и неговата 300-годишна цигулка „Амати” се подготвяха за среща с публиката. Каква по-хубава покана от тази за концерт!
А после в залата продължи вълшебството. Помня и никога няма да забравя засмените, възторжени и грейнали лица на моите съграждани. Отдавна не бях виждала толкова много хора на едно място, от различни поколения и така одухотворени! Сред тях имаше и много възрастни, и хора, както се казва, със специални потребности, придружени от близките си; малки дечица щракаха с мобилните си телефони, оставени на свобода от майки и баби. Възрастни и млади се поздравяваха като на празник…
Концертът започна и цялата зала от толкова много народ в трепетно очакване стаи дъх и изведнъж заживя своя ритъм: дишаше с един дъх, замираше от удивление и възторг и отново изригваше като вулкан от емоции.
…Живях дълги години в един блок с известните наши цигулари Дина Шнайдерман и Емил Камиларов. Бяха рядко мили и възпитани хора. Прекрасни музиканти и педагози. Тяхната домашна концертна зала се посещаваше от отбрана публика – музиканти и партиен елит.
Сравнението ми даде повод още един път да се уверя, че изкуството е ценност и необходимост, особено в днешните времена на фалш, лицемерие и химери, защото самото докосване до него дава увереност, зарежда, вдъхновява и прави съпричастни много хора към доброто. То прави хората щастливи, защото е истинско, а по тази причина и вечно. Излъчва красота и хармония. Усетът за него се възпитава още от детска възраст и не може да бъде само за отбрани и елит. Иначе какъв е смисълът!
Затова и Васко Василев е от новото поколение музиканти със съвременна визия. Изключителния стил дължи на умението си да уважава традицията, да я преподнася с много вкус и мярка. Съчетал школите на Москва и Лондон, Васко е истински виртуоз и прекрасен артист. Със своята атрактивност и импровизация той постигна такова единение с публиката, за което мнозина могат само да мечтаят. Виртуозни бяха изпълненията на популярни филмови мелодии /”Карибски пирати”, „Кръстникът”, „Отнесени от вихъра”/, направиха впечатление отделеното внимание на незабравимия Тодор Колев, превъплъщението в Чарли Чаплин с бомбе и мустаци… А до Васко, на пианото, беше Памела Никълсън.
В едно интервю Васко Василев казва, че не харесва уморените и глупави хора. Има хора, които се опитват да внушават, че ето, класиката не се чува, няма търсене и т. н. Но Васко и неговият екип опровергават това. Народът ни е зажаднял за качествена музика. Васко дава на своята публика много от себе си и тя му отвръща със своята обич. Васко Василев е гордост за България.
Усетих тази музика по особен начин в навечерието на Коледа. Разбрах посланията. Беше друг, извисен свят, поднесен ни с толкова много талант, вдъхновение и обич!
…И аз получих автографа си. Успях да му кажа: „Маестро, повече музика за нашия народ!” Той за миг се замисли и ми се усмихна…

Елена Деянова Праматарова