Мажоретките ни възхитиха италианци

В началото на септември, както вече информирахме, мажоретен състав “Самоков” с ръководител Теменужка Янкова към едноименната зала в града ни участва във фестивал в Италия. По-долу предаваме разказа на участници в състава за представянето на нашите момичета на Апенините и впечатления от пътуването им.

Представихме Самоков и България достойно. Пътувахме по суша и море, видяхме и научихме много, преживяхме незабравими моменти и най-важното – разбрахме, че когато си отдаден на това, което правиш, трудът ти непременно ще се увенчае с успех.
…След границата магистралата се вие около баири – голи или обрасли с някаква странна растителност. Тунели, дълги по 4-5 км, прерязват планината. И така – до гръцкото пристанище Игуменица. Огромното туловище на ферибота ни пое на 1 септември. Посрещнахме изгрева посред необятната морска шир. Слънцето сякаш изплува от тъмно сините води на морето, превръщайки ги в разтопено злато.
…Най-после суша – насреща ни е гр. Анкона с внушителни старинни сгради, разположени по хълма и около пристанището. Нямаме време за по-цялостно разглеждане, устремили сме се към крайната цел – Маджоне и представянето ни на тамошния фестивал.
След 36 часа пътуване имахме само един час за подготовка и вече бяхме строени на стартовата линия за дефилир по главната улица на Маджоне. Любезните домакини ни предоставиха правото да сме начело. След нас се строиха мажоретките и оркестърът на Filarmonica G. Biancalana-Magifne. За секунди се изпариха от нас умората и напрежението, когато видяхме възхитата, с която ни наблюдават, и чухме възторжените аплодисменти на множеството граждани, изпълнили до краен предел улиците и площада на Маджоне.
Когато навлязохме на площада, оркестърът бе заглушен от скандиране по микрофона: „Мажоретен състав “Самоков” – България”. Последва нашата едночасова самостоятелна програма, състояща се от 12 композиции, разпределени в три части, като всяка изпълнявахме с различни костюми. След всяка наша поява аплодисментите ескалираха. С интерес и възхита местните граждани и гостите наблюдаваха танците ни – модернизиран фолклор, а когато заиграхме танца по песента на Тото Котуньо, цялата публика се превърна в многолюден хор. След последното ни изпълнение водещата успокои нестихващите аплодисменти с думите: “Заповядайте и втората вечер на фестивала – българките ще танцуват отново за вас!”
…Събудихме се, сякаш попаднали в друго измерение, на място, където всеки камък е история… Настанени бяхме на хълма-крепост ONTE DEL LAGO – тесни каменни улички, от двете им страни – къщи, иззидани от камък. Висока кула, църква, сводове, арки, стълби – всичко, съхранено от буриите на времето. Красиво аранжирани цветя украсяваха отвсякъде този каменен пейзаж. Насреща пък имаше голямо езеро и красива природа.
Последва разходка в Перуджа – главния град на област Умбрия, известен със своите художници и майстори в областта на архитектурата. С помощта на мини метро направихме цялостен преход от новият квартал на града до най-горната част на главната старинна улица на Перуджа. Вървяхме сред сгради, строени в старинен средиземноморски стил – в тях са настанени Областният съд, полиция, администрации, за да стигнем до големия стар фонтан, превърнал се в отличителен знак за града. Тук съвремието дискретно се е вплело в достолепието на миналото, за да го съхрани за бъдещето…
И отново бързаме – предстои ни втората фестивална вечер. Пак ще водим дефилира, а след нас са мажоретките и оркестърът на Падуа. Възторзите и аплодисментите бяха повече и от първата вечер. Лично кметът на Маджоне ни благодари, че сме уважили техния празник, връчи ни почетния флаг на града и ни покани да участваме и в следващи фестивали и други културни събития.
Тръгнахме си с усещането за добре изпълнена задача, но и с мъничко тъга, че толкова бързо изтече хубавото време, както и с надежда, че ще имаме отново възможността да преживеем подобно велико чувство на отговорност, гордост и задоволство.