Майсторът на пейзажа – 120 години от рождението на художника Слави Генев

14 февруари 1893 г. – роден в Симеоновград /Марица/, Хасковска област
1918 г. – завършва Мюнхенската художествена академия
Учител в Първа мъжка гимназия в София. Сътрудник на вестници. Работи в Министерството на просветата и в Етнографския музей.
1923 г. – завършва живопис в Художествената академия в София
1927 г. – завършва академия „Гранд Шумиер” в Париж
1928 г. – пътува в Италия
1929-1931 г. – художник в Народния театър в София
1931-1948 г. – учител в гимназия „Константин Фотинов” в Самоков
1948-1958 г. – директор на Историческия музей
12 февруари 1977 г. – умира в Самоков

Изложби:
1938 г. – София
1946 г. – София
1947 г. – Дупница
1969 г. – Самоков
1975 г. – София
1983 г. – Самоков
1993 г. – Самоков
1993 г. – София
2006 г. – Самоков

Отличия:
1968 г. – орден „Кирил и Методий” – първа степен
1973 г. – орден „Червено знаме на труда”

Творби на Слави Генев има в Националната художествена галерия — София и други галерии в страната, в галерии в Русия, Турция, Израел, Унгария, Франция, Италия, Германия, Швейцария, Испания, САЩ и др., както и в частни колекции.

Стефан Митов:
„Името на Слави Генев се налага особено в съвършената избистреност, чистота и яснота на колорита в неговия пейзаж „Край Самоков”, образец на просто виждане, на живописна сочност и на голямо чувство за слънчева светлина. Големият пейзаж „Демир капия” е написан с напълно разбрана живописна широта и богато чувство за самородна сила и изразителност, а в „Боклуджа” дървото на първия план е един майсторски къс като фактура. Слави Генев умее да се издигне над подробностите и да даде пейзажа като една цялост.”

Асен Белковски:
„Талантът на този художник е многостранен. Вижда ясно картината. Чувства свежо и вярно колоритното съчетание. Добре избира и мотивите си. Но най-големият му дар е в чувството за светлосянка, така наречената въздушна перспектива. Такъв човек може да бъде живописец и то добър живописец.”

Васил Стоилов:
„Слави Генев изобразява природата реалистично, търси да задълбочава там, където чувството му подсказва сигурен успех. Третира нашироко, опростява, маса и тон звучат спонтанно. Има нещо диво в този майстор. Чувството му, много първично, отразено в тези здрави късове живопис, граничи на места с необуздано разхищение на силите. Самоковският самотник ни е донесъл, без да подозира, една радост, картините му довяват лъх на знойни зори и на груба селска песен.”

Преслав Кършовски:
„Слави Генев не се увлича в излишни самоцелни търсения в своето творчество. Той се отнася сериозно към изкуството, остава верен на реалистичния метод. Освен художествена стойност неговите творби са и едни исторически документи за град Самоков.”

Захир Йончев:
„Художникът Слави Генев се роди в Самоков. Неговото творчество е неразривно свързано с неповторимата самоковска атмосфера.”

Проф. Аксиния Джурова:
„В неговите пейзажи се усеща порив за сливане с родната природа, едно първично удоволствие, което му дава сили да остане докрай в Самоков.”