Малка уличка – големи дупки…

Реплика

Нерви, разправии, псувни – някои на ум, други на висок глас, но без това не минава никой шофьор, на когото се налага да свива по малката уличка зад старата сграда на Общината – „Проф. Асен Карастоянов”. А не са малко тези, на които това просто се налага ежедневно – та от тук се стига до клоновете на две банки, до голям мебелен магазин, до редакцията на вестник, до счетоводна фирма, до паркинг, до магазин за очила, за цветя, за дрехи… На някои по няколко пъти се налага да отиват и да се връщат по тази малка, непретенциозна, но много натоварена уличка в самия център на града ни.
Напрежението сред шофьорите е заради едни нищо и никакви дупки, които за нула време, дето се казва, могат да се оправят. Но месеците си минават, хората се нервират и попържат при всяко минаване от тук с автомобилите си. И с право – на някои вече се налага да ремонтират това-онова по тях. Ако движението по тази уличка не беше така натоварено, човек може да избегне някак си дупките, но тук е кола до кола. Иска-не иска, водачът попада в дупките, колкото и да се мъчи да ги избегне – по-добре в тях, отколкото челен сблъсък. Защото уличката е и тясна, трудно е разминаването. Опасно става и за минувачите…
Поредното прясно произшествие стана във вторник. Жена си изпуска неволно ключовете от автомобила в отворила се дупка до сам тротоара. А отдолу – дълбока шахта. Добре, че приятели й се притекоха на помощ, та разкопаха тротоара, махнаха капака на шахтата, с фенерче откриха ключовете и с дълга тел успяха да извадят връзката…
Само след два дни в близост до това място купчина стъкла свидетелстваха за сблъсък между автомобили и вероятно пострадали фарове. Дано не е имало по-сериозни последици.
Наглед уличката е нищо и никаква, но е много необходима. Дано преди да е станало по-голямо произшествие или ни изпреварят дъждове и снегове, й дойде най-после времето за ремонт.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*