Манастирски размисли

Пет години от смъртта на баща ми. Потърсих утеха и духовна подкрепа в храма “Покров Богородичен” в Девическия манастир. Исках да се уединя, да се помоля и да запаля свещ за покоя на татко.
Обичам атмосферата в църковната обител. Стаеният мир в двора на манастира ме изпълва с умиление, вяра и надежда. Събуждат се спомените ми от общуването с монахиня Теодосия и майка-игумения Гавраила; още чувам църковния хор на сестра Херувима (божествено звучене), както и задъханите разкази за църквата и метоха на монахиня Валентина. Богоизбрани пазителки на храма. Спомени… Минало… Недавно.
Влязла в притвора, си купувам свещи. Сложени са цени на сноповете, изглежда на самообслужване. Вглъбена в себе си, пристъпвам навътре и чувам:
– Вие от кои свещи взехте, какви пари оставихте?!
– Нарушихте покоя ми!… – обръщам се към непознатата, явно от сегашните стопани на църквата.
Отскоро Девическият манастир има нова игуменка. Самообслужване, но с нетактично упражняван изневиделица контрол. Нови стопани – нов стил!
Поемам дъх. Пристъпвам към иконостаса. И… о, Боже! Намирам иконостаса опустошен, помрачен, безличен. Демонтирани са кандилата, дискретно осветяващи до скоро иконите, и са заменени с други под тях. Евтини с ефекта си, пълна безвкусица, кич. Иконите са застинали в мрак и безмълвие, без светлината и неземното си излъчване. Ограждение възпрепятства достъпа до иконостаса. Блестящите пилони са несъвместими със смирението и покоя, които черпех от всичко тук. Някога… Не виждам църковна утвар, която имаше не само практическо приложение, но и естетическа стойност, част от цялостното въздействие на интериора.
Онемях. Влязох в храма, жадуваща за духовна прегръдка и подкрепа. Усетих обновление, направено от ръката на бездуховното ни продажно време. Абдикира ли българската църква от вековечната си същност да зида по образ и подобие Божие човека – неговата нравственост и добродетели? Кои са новите пазители на вярата и рода български?! Ще съхраним ли храмовете и манастирите си – тази твърдина на Бога и българския дух, от посегателства?!
Какво е бъдещето на архитектурния комплекс Девически манастир? Една от къщите вече е разрушена. Ще отстои ли Архиерейското наместничество запазването на оригиналността и неповторимостта на останалите сгради с подобаващ ремонт и реставрация? В това време на щедро раздаване на държавни и европейски пари има ли идея за подобна възрожденска дейност?
Влязох в храма да потърся покаяние и да запаля свещ. В памет на татко. Баща ми беше прекрасен човек – широка душа. Родолюбец. Обичаше хората и живота. Трудолюбив и справедлив. За мене той беше будната съвест на своето време. Казваше се Димитър Арангелов Балабанов. От село Райово. Който го познава, нека си спомни за него. Почивай в мир, татко!

Анка Д. Балабанова