Живот, Култура, Кухня, Новини, Статии, коментари

Мармалад от шипки или между другото

Нещата от живота

Има моменти, когато колкото и да сме внимателни и акуратни, просто ставаме подвластни на законите на Мърфи. Знам, че повечето от нас са изпитвали действието на закона за намазаната филия с мармалад – „вероятността една филия с мармалад да падне откъм намазаната страна върху килима е право пропорционална на цената на килима”.
Колкото по-скъп и ценен за стопанина е килимът, толкова по-вероятно е да се съсипе, ако несръчните или невнимателни ръце изпуснат парчето хляб, покрито с вкусен мармалад, да речем шипков. Ама истински шипков. Черен, сладък, направен от много плод, малко захар и вода, и нищо друго. Почти това ми се случи преди известно време. Казвам „почти”, защото ще разберем, че има нещо различно в цялата тази история.
Още от дете обичам пустия му шипков мармалад, оня в малките бурканчета от половинка с етикет, на който са нарисувани като истински няколко плодчета шипки. Останал е в спомените, ако не греша, синият цвят на етикета и червеният на шипките.
Преди малко време в един от многото квартални магазини видях подобен етикет, залепен на пластмасова кутия с надпис „Шипков мармалад”, и без да мисля, си купих. Веднага щом се прибрах в къщи намазах една филия, отхапах голям залък, изпълнен в очакване да усетя приятния вкус отпреди време „оного”. Но не би! Мармаладът по-скоро биеше на ябълков или нещо друго. Силно възмутен, не разбрах как изпуснах филията и тя пльосна с намазаното върху персийския килим, спомен от майка ми.
Веднага започнах да поправям белята, но за мое успокоение филията се отлепи от „мармалада”. После нацяло отлепих и „мармалада” от килима. Какъв ти мармалад? – Някаква желирана пластмаса, с каквато децата си играят. Върху килима нищо не остана, не остана и косъмче върху това, което държах в ръката си. Можех пак да го сложа върху хляба и да го доизям…
Заинтригуван що за шипков мармалад съм си купил, взех кутията и се зачетох в съдържанието на етикета. Представяте ли си какво пишеше?! Там пишеше, че съдържа само 1 % плод шипки и какво ли не друго – пектини, желатини, разбира се, всеизвестните Е…-та, консерванти и подсладители. Пълен фалш!…
Подобен случай имах и с любимата на всички лютеница. Основното в съдържанието, написано с малки буквички, бяха нишесте, червена боя, овкусители, есенции, подправки, пак Е…-та и малко вносно пиперково и доматено пюре.
Пустите му производители! Как са се изхитрили – картинката отпреди, а съдържанието – кучета го яли, няма значение. Сега правят един друг хитър номер – с големи черни букви на видно място пишат „БДС” и някакви числа, за да са по-убедителни, че това е по старата рецепта на „баба ми”. Така е и с другите основни храни. Магазините са пълни, стоките са красиво опаковани, шарени, от лъскави по-лъскави, ама вътре какво има?! Кучета го яли!
А бе, първо го дайте на котката ви да го опита и ако остане жива – яжте и вие. Нещо трябва да се яде все пак, дявол да го вземе!
А, между другото, да не забравя! Добре сме го оплескали като държава. Като дечурлигата едно време. Спомням си децата навремето, на които им личеше около устата, че са яли лютеница, ама истинска, или шипков мармалад, ама от шипки. Сега сме всичките такива. До ушите сме омазани в собствения си духовен и морален упадък, със стегнато въже около шията от материалната зависимост и вечна такава недостатъчност. Или както ни учеха едно време: ”При капитализма човек за човека е вълк”.
С последното свое мнение не задължавам никого да мисли същото.

Пламен Пиргов

Leave a Reply