Мартенско Оранжево утро в памет на земсистите от горянското движение

Оранжево земеделско утро ще се състои през март в памет на осъдените на смърт в съдебния процес под надслов “Строго секретно” членове на ЗМС /Земеделския младежки съюз/ в Самоковско.
След 9 септември 1944 г. много членове на БЗНС и ЗМС работят активно в Отечествения фронт. На изборите през 1946 г. в Ковачевци много активно се изявяват Атанас Ваташки, Йордан Чиянов, Георги Догазанов и др.
След обесването на Никола Петков и забраната на БЗНС “Н. Петков” опозицията е ликвидирана, но пълното обезземляване на селяните, наречено колективизация и масовизация, още стои на дневен ред – селяните трябва да бъдат сплашени… В Самоковско жителите на селата живеят примирени, хората са опарени от наскоро миналите политически битки, новата власт укрепва. Само някъде дълбоко атмосферата се раздвижва от време на време от плахите действия на група млади хора, отказващи да приемат натрапената им пълна комунизация. Слагайки началото на своето романтично занимание, тези земсисти записват първата страница на известното в страната по-късно горянско движение, разбира се от дебелото наказателно дело № 2101 от 22-23 октомври 1951 г., завършило с присъда № 875-ІІІ в един кръвожаден политически процес. По този процес 13 земсисти от Самоковска околия получават присъди от 10 до 20 години затвор, а четирима от тях са осъдени на смърт.
В “строго поверително” съобщение на Софийския окръжен съд до председателя на Софийския народен съвет се казва: “Съобщава ви се, че на 27.10.1951 г. в Софийския затвор е изпълнена смъртна присъда № 875-ІІІ от 23.10.1951 г., постановена от Софийския окръжен съд – І колегия по н. с. х. дело № 2101/1951 г., както следва:
1. Атанас Борисов Ваташки, род. на 2.07.1927 г. в с. Ковачевци – в 0,05 ч. е изпълнена смъртната присъда.
2. Кирил Христов Лесов, род. 23.10.1919 г. в с. Крайници, Дупнишко, застрелян в 0,10 ч.
3. Йордан Станков Чиянов, род. 30.11.1927 г. в с. Ковачевци, застрелян в 0,15 ч.
4. Петър Драганов Петров, род. на 18.09.1919 г. в с. Бусинци – околия Трънска, убит в 0,20 ч.”
Не са им оказали милостта да ги застрелят едновременно, в братска прегръдка, както те са били прегърнали идеите на БЗНС и ЗМС за мир, хляб и народовластие.
Осъдени са, защото са се опитали да възстановят разтурените организации на ЗМС. Основната им дейност се е състояла в конспиративното събиране на помощи за съпартийците им в лагери и затвори и за техните семейства.
Създател и организатор на Самоковската околийска организация на ЗМС е Атанас Ваташки – студент в София, който основава групи в Ковачевци, Алино, Ярлово, Лисец и др. По същото време се развиват подобни процеси в Дупнишко – там ръководител е Кирил Лесов.
Прокурорът Петър Райковски в обвинителния акт ги нарича “легионери”, “бранници”, “декласирани криминални престъпници”… В делото са привлечени още Мирчо Шишков от Алино и Георги Попстоилов от Поповяне.
На делото са изпратени двама членове на БКП като свидетели – да подсилят обвиненията. Свидетелите казват, че подсъдимите са синове на земеделски стопани и вината е на партията, че не е успяла да ги превъзпита в духа на ОФ. Прокурорът избухва и изгонва свидетелите, а по-късно ги изключват и от партията.
В протоколите на “Държавна сигурност” е записана дори и паролата на горянското движение – “Хубаво е горското сияние”, за което М. Шишков научава на процеса. С парола или без нея Пене Цинцарски от Крайници, Петър Драганов от Бусинци, Ангел Мутафчийски и Велчо Загранярски от Яребковица излизат в Балкана, за да се спасят от арестуване.
В процеса са привлечени още подсъдими: Васил Машев от Райово – сочен за ръководител на ЗМС в окръга, братя Георги и Димчо Беляджийски от Поповяне, Коста Рогачев, Ангел Каназиров, Любомир Перфанов, Никола Дудин, Милчо Рогачев от Алино.
Опитите през 1947 г. да се създаде младежка организация ЕМОС на мястото на ЗМС и РМС /по-късно прераснала в СНМ и ДСНМ/, принуждават БКП да засили репресиите. От Поповяне са осъдени на по 15-20 години затвор Георги Попстоилов и братя Беляджийски. Конфискувано им е и имущество на стойност 150 хил. лв.
След 10 ноември 1989 г. БЗНС “Никола Петков” е възстановен почти във всички села. След обединението на БЗНС /единен/ и БЗНС “Н. Петков” в Самоков под ръководството на БЗНС и по-късно на ЗНС общинските ръководства почетоха паметта на убитите и осъдените земсисти, като бяха поставени паметни плочи в Ковачевци на родните къщи на Атанас Ваташки и Йордан Чиянов, в Поповяне – на читалището. В Ярлово през 2011 г. бе поставена паметна плоча на Райко Даскалов, главнокомандващ Републиканската армия при Владая и Павлово през 1918 г. Преди това бе поставена паметна плоча и на читалището в с. Веринско /бивше Чамшадиново/ в памет на Спас Дупаринов. Дъщерята на известния земеделски деятел – голямата актриса Маргарита Дупаринова, изказа най-голяма благодарност за начинанието на зам.-председателя на ЗНС в Самоков Йордан Прокопиев.
При евентуално обединение на земеделските формации в Самоков – ЗНС и “Обединени земеделци” – редно е да почетем паметта и на останалите членове на ЗМС в бившата Самоковска околия, репресирани по време на тоталитарния режим.
Предстоящото мартенско Оранжево утро може и трябва да остане в историята като историческо.
На 17 декември м. г. Общинското ръководство на ЗНС проведе предновогодишно Оранжево утро. Поканени бяха всички лидери на земеделски формации в България: Стефан Личев /ЗНС/, Петя Ставрева /”Обединени земеделци”/, Ненчев /БЗНС/, Спас Панчев /БЗНС “Александър Стамболийски”/. За съжаление нито един лидер не дойде, само П. Ставрева се извини и обеща да дойде на мартенското Оранжево утро.
БЗНС е на 111 години, преживял е много възходи и падения. Дал е на България достойни синове, жертвали живота си за идеята “Мир, хляб, народовластие”, издигната от Цанко Церковски и приложена от министър-председателя на земеделското правителство Ал. Стамболийски, подкрепяна с цената на скъпите жертви на Р. Даскалов, Н. Петков, д-р Г. М. Димитров, С. Дупаринов, М. Дренчев, от лидерите на всички регистрирани земеделски формации, в т. ч. след 1944 г. от избитите без съд и присъда земеделци и земсисти от горянското движение.
Вярвам, че нито един от поканените лидери на земеделски формации не би пожелал днешното поколение земеделци да остане в историята като ликвидатор на любимата ни 111-годишна организация. Моментът е наистина исторически! За 20 години преход, за разпиляването на земеделските сили вина имат освен всички лидери, и големите партии – БСП, СДС, ДПС, РЗС, които искаха да имат по един БЗНС в коалиция – “Разделяй и владей!…” Преди време запитах Анастасия Мозер защо, след като през всички години на преход земеделците са гласували – в коалиция или не, за синята идея – СДС, ДСБ, не са получили почти нищо, тя отговори: “Г-н Прокопиев, ти не знаеш колко е лош Иван Костов!” Казах й тогава: “Г-жо Мозер, не ме интересува колко е добър или лош Костов, вие като лидер на БЗНС нямахте смелост да се изправите срещу СДС и ДСБ, за да ни уважават по достойнство; позволихте си да отцепите последното парче от БЗНС…”
На предстоящото през март Оранжево утро ще поканим всички лидери на земеделски формации с молба: ако искаме да ни забележат както управляващи, така и опозиция, трябва да се явим единни, със земеделската листа, от името на всички формации. До юнското честване на Янини грамади има време и за обединителен конгрес.

Йордан Прокопиев
зам.-председател на Общинското настоятелство на ЗНС

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*