Новини, Шарен свят

Минали щастливи дни… и години

Августина, Мери, Лидка, Надето, Лили, Данчето, Мимето, Райничка, Еличка, другото Наде… Поредна среща на съученички. Разговорът неусетно поема назад във времето…
– Нали помните – деветите класове бяхме толкова много, че стигнахме до «ж» буквата. Повечето бяхте девически класове, но ние извадихме късмет – имахме си и момчета. Бяхме много задружни, нямаше злоба един към друг, нямаше побоища, за наркотици не бяхме и чували. Беше ни много интересно и в клас, а и като се събирахме. Абе, бяхме истински! Е, правехме и лудории… Но си уважавахме учителите.
– Аз много харесвах Томов, по български. В девети клас ни беше по литература. Заради него още си спомням “Илиада”-та. Много сериозен, точен човек. Беше ни жал, като ни остави. После дойде друг учител, но беше по-различен от него.
– А Гецова?! Много, много хубава жена, красива, толкова добър човек и преподавател. И само как хубаво се обличаше! Не откъсвах очи от нея, все й се любувах…
– Сещате ли се за Янков, по музика? Любимецът на всички момичета. Красив, обаятелен, млад. С какъв мерак ходехме на хора, той го ръководеше. След всяка репетиция си правехме и забави. Ама най ми беше кеф, когато нашият хор, на гимназията, би хора на техникума с “Хор на циганите” от “Травиата”. И досега помня нотите и мелодията.
– Ами Кинова – колко съвети ни даваше, като майка беше загрижена за нашето бъдеще. И как преподаваше – толкова интересно ни беше в часовете при нея! С такъв плам разказваше за поети, класици… Просто не можеш да се разсееш и не усещаш как минава часът.
– Забравихте ли Стефкин, дето ни беше в практиката по дърводелство. Много ни обичаше. Беше с младо сърце и млад дух.
– Николова пък беше страхотна – строга, взискателна, респектираща. Направи историята, която преподаваше, толкова интересна, увлекателна, че след единайсти клас кандидатствах точно това.
– А Рошкев, Кондова, Овчарова, Шаламанова… Какво да говорим – страхотни учители имахме! Гледахме ги с респект, някои направо ги боготворяхме. Истински педагози. Изискваха, но и ни учеха с поведение, с държание, с начин на обличане. Няма май вече като нашите учители, за съжаление.
– То и затова бележките ни бяха заслужени, а не по милост. Я вижте какви хора излязоха от нашия випуск. Какви специалисти станаха! Лекари ли няма сред нас, учители, инженери, офицери, научни работници, директори на предприятия, журналисти… Сигурна съм, че голяма част от това дължим на учителите, които ни учеха, но и възпитаваха…
– И как нямаше да станем такива!? Животът ни в гимназията беше толкова разнообразен, интересен. Помните ли спортните полудни? Веднъж седмично играехме и се състезавахме помежду си. Или на двора, или в салона. Така си харесвахме и гаджетата, като наблюдавахме играта им…
– Мен пък най-много ми харесваха походите. Една година помня, че имаше два лъча – първата група мина през Заврачица, а другата направо през Ястребец и се срещнахме на върха.
– А сещате ли се, че ходехме и пеша до Боровец?
– Чакай, чакай!… Аз пък се сетих колко трудови дни направихме на “Синьото око”, спомняте ли си? Точно до моста, по времето на кмета Методи Лалов и ние участвахме в изкопаването на езерото… После го запълниха… Е, сега е по-красиво с тази крайречна зона, но доста си поработихме тогава там…
– А помните си шефството с гимназията от Пирот? Два класа от там ни дойдоха на гости. Само как ни се подиграваха тамошните като ни видяха, че сме с униформи. Те си ходеха така, кой с каквото иска, като сегашните ученици. А ние бяхме като излети – черни престилки, бели якички, баретки. Тогава всеки пое по едно момиче за спане в къщи. Моето беше Биляна, още го помня. Беше много интересна вечер…
– Аха, ами новогодишните ни забави! Нали гимназията имаше шефство с поделението и за Нова година правехме забави. Много интелигентни войничета имаше. А пък командирите им – гледаха да поканят да танцува всяко момиче, което е останало без кавалер!
– Аз танцувах тогава с момче от Русе. След години го срещнах във влака за Кърджали, където бях разпределена като учителка.
– А помните ли как посрещнахме една Нова година в Младежкия дом заедно с родителите си. Свиреха ни по-големите момчета – Лаловите – Орлин на саксофон и Пламен на акордеон, Чоре, Дамян беше с китарата. Канехме ги на забави и те ни свиреха с удоволствие.
– Аз няма да забравя една Нова година на Мальовица. Сутринта беше навалял много сняг. Тръгнахме си, но се оказа, че някой източил бензина. Поехме по инерция. Помня, че чукахме на една къща – имаше мотори в двора, та ни дадоха два литра бензин да се приберем…
– Помните ли посещението ни в Кремиковци? Возехме се в камион с дървени пейки и прозорчета. После от там – на опера в София!…
– Аз пък много научих от практиката ни по трудово в Килимарския цех, а и в цеховете на “Самоковска комуна”. И досега, макар че вече всичко има, от време навреме отварям шевната машина…
– Момичета, давайте да ставаме, че вкъщи повечето от нас ни чакат я болни родители, я внуци. Да си пожелаем приятно прекарване на празниците, живи и здрави да сме и през идните години! И до нови срещи!
…Една поредна среща на съученички от випуск на гимназия „Константин Фотинов”, който тази година чества… 50 години от завършването на гимназията. Някогашните девойчета са вече пенсионерки, но някои продължават да работят – дали затова, че чувстват още сили, или защото пенсиите са омерзително ниски?!…

Споделеното на срещата в една декемврийска сряда записа и предаде накратко:
Надка Вардарова

Leave a Reply