Митинг защити Доспей като родно място на Паисий

С митинг-поклонение пред паметника на Паисий Хилендарски на централния площад „Захарий Зограф” на 23 ноември приключиха тържествата по случай 290-годишнината от рождението на първенеца на родното Възраждане и 250-годишнината от написването на „История славянобългарска”.
Всички изказали се почетоха великото дело на Хилендарския монах и защитиха самоковското село Доспей като негово родно място.
Председателят на Инициативния комитет, организирал митинга – Иван Ненов, автор на две книги за Паисий, изтъкна, че българските учени и държавници имат няколко гряха, свързани с неговото име, живот и дело. Първият от тях е свързан с родното му място, като Самоков /Доспей/ е подменен от Банско. Вторият грях е подмяната на лобното място на забележителния възрожденец. Той не е починал в Асеновград, където погърчванията по онова време /1773 г./ са били масово явление, а в Самоков и то четвърт век по-късно – през 1798 г.
Ив. Ненов заяви, че още през юни т. г. от името на кмета на общината, председателя на Общинския съвет и от негово име – като изследовател на Паисий, е изпратено писмо до президента Росен Плевнелиев, на което и досега няма отговор.
Припомнено бе, че и самият Иван Вазов не се е съмнявал, че Паисий е от тук.
„Подмяната е предателство”, възкликна пък водещата на митинга Зоя Станкова.
Краеведът Георги Михайлов припомни, че вторият препис на „История славянобългарска” е направен от самоковеца поп Алекси Попович. Михайлов открои приноса на краеведите Христо Семерджиев и Христо Марков за изучаването на живота и делото на Паисий. Тук все още – на ул. „Захари Хаджигюров”, съществува сградата на Хилендарския метох, допълни ораторът. Той каза още, че в „История славянобългарска” няма и намек за Банско и региона, докато подробно е описана легендата за цар Иван Шишман, позната и на децата в Самоковско. Г-н Михайлов изрази и увереност, че в бъдеще ще се намерят още по-силни и сигурни доказателства, че Паисий е от нашия край.
Димитър Караиванов подчерта, че районът ни винаги е играл огромна роля в духовния живот. Не случайно тук е било седалището на епископ още в първите векове през новата ера.
„Не само да си говорим, нека комисия от учени да прецени доказателствата и да излезе с аргументирано становище за родното място на Паисий”, предложи учителят от Белчин Димитър Цветков. Той добави, че още когато възрожденецът е бил младеж, преди да замине за Атон, в Самоков и района не само са се развивали занаятите, но е кипял и богат културен живот и даде много примери с духовници и просветители от това време.
„Вие, самоковци, имате право да се гордеете пред цял български народ, че от вашето място се роди Отец Паисий” – тези редове от писмо на проф. Марин Дринов от 14 февруари 1878 г. пък цитира директорката на Историческия музей Нина Христовска. Тя допълни, че честването през 1912 г. на 150-годишнината от написването на „История славянобългарска” се е състояло именно в Самоков в присъствието на тогавашния министър на просветата и други видни личности.
През тази година е поставен мемориален знак на мястото в двора на самоковската църква „Св. Никола”, където е погребан Паисий, ремонтиран е гробът на последния самоковски митрополит – Доситей, поставени са и паметни плочи на много самоковски възрожденци с национален принос, погребани там. Г-жа Христовска завърши пак с думи на проф. Дринов: „Да изпълнявате своите граждански длъжности така, че всеки да ви захвали и подражава.”
Ученици от СОУ „Отец Паисий” разказаха за живота и делото на своя патрон /който не само написва „История”-та, но я и разнася по българските земи, за да я преписват/, а след това поднесоха цветя пред неговия паметник, дело на проф. Величко Минеков. Цветя бяха поднесени и от името на читалище-паметник „Отец Паисий”.
Публично бе изгорено копие на приписката-фалшификат от 1937 г., въз основа на която се приема, че първият български възрожденец е роден в Банско.
Тържествено прозвучаха родолюбиви песни.
Сред присъстващите на митинга-поклонение бяха кметът Владимир Георгиев, заместник-кметовете Радослав Стойчев и Васил Сайменов, общественици и културни деятели, граждани, ученици.

Тодор Попов