Други, Новини, Образование, Спорт

Михаил Кленов гостува в ПГ „Константин Фотинов” със световната си иновация Halfbike

Архитектът-изобретател Михаил Кленов бе скъп гост на 15 юни на учениците и колектива на ПГ „Константин Фотинов”, където през 2003 г. придобива средното си образование в класа на Мария Гроздева.
Сега, 15 години по-късно, нашият съгражданин представи иновацията си в света на немоторните превозни средства – т. нар. полуколело /halfbike – халфбайк/. На практика това е триколка /няма седалка/, съставена от по-голяма предна гума и две по-малки задни, която се задвижва с педали, а кормилото й не служи за завиване. Промените на движението се осигуряват от наклона на тялото. Едни от основните предимства на халфбайка пред стандартните велосипеди са по-лекото му тегло и компактният размер, които позволяват свободно придвижване в градска среда, включително и в средствата за градски транспорт.
Изобретението веднага се превърна в център на внимание и много ученици, а и учители, изпробваха уменията си. Гостуването на М. Кленов бе своеобразен подарък за завършващите прогимназиалния курс, които в същия ден получиха дипломите си от директорката Венета Симитчийска.

– Как се разви животът ви след като завършихте гимназията?
– Следвах архитектура. Запознах се с нови хора и започнах да правя нови неща. Няколко години след това се оказа, че заедно с един приятел сме много запалени на тема колела и започнахме да правим експерименти в тази посока.
– Как дойде идеята за това полуколело?
– Всичко тръгна от един конкурс през 2009 г., в който Мартин Ангелов взе участие. Тогава той направи първите скици и се роди идеята за колело, което има само основните компоненти и няма нищо, което не е пряко необходимо за задвижването – кормило, седалка и т. н. Така се роди идеята за правото каране. След това решихме да прототипираме това нещо, защото до тогава беше просто една скица и идея. Първият прототип беше съставен от стари части от тавана – рязахме рамки, заварявахме… Опитвахме се да го конфигурираме по начин, по който да наподоби принципа на работа на самото устройство. Иначе изглеждаше много франкенщайнско и се оказа, че не може да се кара, беше пълно бедствие…
Изставихме го, но продължихме да мислим в тази насока. Половин година след това вече имахме идеи как да направим втори прототип и евентуално как да подобрим някои неща. Целта ни бе да запазим първоначалната идея и концепция, но да направим стъпка по-близо до нещо, което да работи. Вторият прототип можеше вече да се кара – беше труден, беше странен, имаше, бих казал, характер, но в същото време представляваше голямо предизвикателство и бе приятно да се борим с него. Оттогава се запалихме още повече да продължим работата и да видим докъде ще можем да стигнем.
– Предполагам, последвали са много промени по структурата?
– В следващите две-три години правихме прототип след прототип, докато постигнахме нещо, което беше по-завършено – приличаше на краен продукт и беше много по-използваемо, отколкото всички неща, които имахме до този момент.
– Как успяхте да разпространите изобретението си и да запознаете хората с него?
– Когато стигнахме момента, в който имахме продукт и вече бяхме готови да го покажем на света, направихме една краудфъндинг кампания /б. а. начин за набавяне на финансови средства, като много хора биват подканяни да осигурят малки суми/, която беше изключително успешна. Проектът получи много широк и позитивен отзвук в редица световни медии, така че за кратък период много хора разбраха, че това нещо го има, и харесаха идеята. Така генерирахме първите поръчки на това колело и организирахме работилници. В тях произведохме първите бройки, които изпратихме на първите ни клиенти.
Проектът тръгна много по-рязко, отколкото си представяхме тогава. В началото нещата се развиха дори светкавично. Оказа се, че за много кратко време трябва да произведем повече от 2000 колела, които хората вече чакаха.
– А вие го правите ръчно?
– Да. Продуктът е български, произвежда се тук и процесите са ръчни. Целият ни екип се състои от десет души. Продължаваме да сме малка фирма, но мога да кажа, че хората около нас са много готини и свежи. Няма значение кой какво прави и дали работата му се свежда до завиване на гайки – всичко се прави от хора, които имат отношение към продукта и се радват, че го правят.
– Внедрявате ли новости?
– Моделът постоянно се променя и всеки път, когато имаме подобрение, просто го включваме в производството. Много често това са неща, които не са лесно видими отвън, но допринасят за малко по-приятно ползване на колелото. И от тук нататък голямото предизвикателство продължава да бъде то да достигне до още повече хора, които да го приемат, да започнат да го ползват и да им върши работа.
– Успяхте ли да стигнете и до българския потребител, който може би е по-консервативен в това отношение?…
– Със сигурност българите са големи скептици и това може би е една от причините да няма достатъчно такива колела тук. Ние сме отворени да покажем това, което правим, и кой когато узрее, така да се каже, е добре дошъл. Засега и нямаме кой знае какви опити в тая насока, работим почти изцяло за износ. Българският пазар ще дойде в някакъв следващ момент. Достатъчно хора вече знаят за продукта и го познават. Всеки трябва да прецени кога е готов да го опита.
– За кого е най-подходящ да го използва и в каква среда?
– Полуколелото е подходящо за хора, които са активни. Карането на халфбайк определено е нещо, което ангажира цялото тяло, изисква доста мисъл и концентрация. Така че може да е от полза на всеки активен човек, който не се притеснява от предизвикателства или от това да се поизпоти. Хайлфбайкът е чудесно допълнение или заместител на средство за придвижване в града. Единственото условие е, че обича хубава настилка.
– И колко струва?
– Цената му към момента е 1000 лв.
– Къде в момента има най-голямо търсене?
– В Щатите и Западна Европа, но има също голям интерес от Япония, Южна Корея, Хонг Конг, Сингапур и като цяло от Югоизточна Азия или поне от развитите страни там.
– Искате да кажете, че тук се прави нещо, което се продава на най-развитите страни в света?
– Да.
– А как се приема все пак продуктът ви в България, дали не остава недооценен?
– Не, въобще не можем да говорим за неоценяване по достойнства. Ние досега сме намерили много добро приемане на проекта в българска среда и много българи помогнаха за неговото популяризиране. Това, че тук условията откъм градска среда и социален статус са по-неблагоприятни, по никакъв начин не говори, че българите не оценяват това нещо.
– Колко време отнема изработката?
– Не мога да кажа. Това е продукт, който е разбит на много процеси. В тях участват различни хора и от започването до приключването на една партида минават месеци. Ние нямаме фиксирано време – например, че за час и 20 минути трябва да сглобиш едно колело, за да си хванеш нормата.
– Само български продукти ли използвате за направата?
– Опитваме се, колкото се може, повече компоненти да са с местен произход, но стандартните вело компоненти внасяме от Тайван, тъй като тук никога няма да правим педали, главини или лагери, защото нямаме тази индустриална култура. Там в момента ги правят много качествено и са по-достъпни, отколкото тук биха могли да бъдат.
– Може ли халфбайкът да се сравни със стандартния велосипед?
– Истината е, че то няма много общо с карането на колело като динамика и като усещане, така че всъщност всеки се учи да го кара от начало. Имат само визуални прилики и затова хората слагат халфбайка в категорията на велосипедите – защото има педали и гуми. Но като усещане, когато го караш и като това, което изисква, за да го караш, си е съвсем друг вид. Точно толкова са близки, колкото колелото със скейтборда. Халфбайкът е нещо ново, не е трудно да се научиш да го използваш и не е кой знае колко по-трудно да го караш, отколкото колело, но все пак започваш от нулата.
– Явно представлява и предизвикателство за човек, който би желал да го закупи…
– Стига човек да е отворен към предизвикателства. Ако някой очаква да му бъде лесно и удобно от първия миг, просто полуколелото не е за него.

Делян Василев

Leave a Reply