Култура, Новини

Млади театрали взривиха от смях читалището с „Далавера за леваци”

Приятна изненада имаше за самоковската културна общественост на 23 и 24 юли. Младежката театрална студия към читалище-паметник „Отец Паисий” представи комедията „Далавера за леваци” от английския писател Майкъл Куни.
Постановката е на Васил Михайлов, а сценографията – на Бисер Боянов. В ролите се изявиха Кристиян Гочев, Катрин Митева, Бисер Боянов, Габриела Велчева, Любомир Йорданов, Румяна Момчилова, Цветелина Пешкова, Валери Асенов, Димона Савчова и Миролюба Ташова.
„Далавера за леваци” следва традициите на английския фарс. Младите изпълнители показаха умело една смешна и ексцентрична история за измамите със социални помощи, толкова актуални и днес. Имаше и подмяна на самоличност, и появяване на различни чиновници, участие на погребален агент, доктор, годеница. И всичко, съпроводено с поредица от лъжи, трикове, преобличания…
Бурен смях у зрителите предизвикаха остроумните закачки на актьорите. При едно от традиционните, за съжаление, позвънявания на мобилен телефон в залата, главният герой Кристиян Гочев по сценарий каза: „До довечера ще съм мъртъв”, след което се обърна към публиката и допълни: „Както и този, чиито телефон звъни”…

Подобни мигновени реакции на актьорите, с които те разплакваха от смях присъстващите, имаше още няколко пъти, включително и при възникнал проблем с електричеството към края на постановката.
Една наистина много гореща комедия с много леваци, въвлечени в невероятна далавера. И в резултат ефектът върху публиката бе максимален – много смях и аплодисменти зарадваха изпълнителите.
Всичко това се случи в петък, на 24 юли. Премиерата пък бе ден по-рано. Мой познат, проследил премиерата, отново бе сред зрителите на втория ден. Към края на „Далаверата…”, явно видял как се превивам от смях, дойде при мен, потупа ме по рамото и ми прошепна: „Видя ли защо дойдох отново?”
Големият зрителски интерес най-вероятно ще провокира състава да изнесе още поне едно представление в дните около Празника на Самоков. Сигурно е едно – аз пак ще бъда там.

Делян Василев

Leave a Reply