Музика и усмивка за цял живот

Бай Асен Ковачки на 90

Когато за първи път се срещнах с бай Асен, когото сега с обич наричам БАЕ /нарочно го изписвам с главни букви/, най-силно ме впечатли това, че като истински джентълмен той ми целуна ръка. Рядко срещана учтивост у нас, нали?!
След няколко минути, преминали в смях с остроумни реплики, вече бяхме приятели. Това беше преди 15-16 години. Като разбрах, че е и музикант, още повече, се зарадвах. Така стана най-редовният ни участник по фестивали у нас и в чужбина – водехме го с Гебо и никога не се разочаровахме от него. Защото бай Асен има богата душа, пъргави пръсти, красива усмивка и чудесен, украсен с хумор отговор на всеки въпрос.
Докато някои други музиканти си купуваха инструменти от магазина, Баето си ги правеше сам – и гайдата, и дудуците. Не само ги правеше, но и ги подаряваше. С гайдата даже е свирил и в минутите на затишие между боевете на фронта през Втората световна война…
Любовта му към народната музика е толкова силна, че той не може да я задържа в себе си. Затова, усети ли у някой млад човек поне зрънце талант, веднага го “прилапва”, разгаря и малкото пламъче у него, учи го, напътства го в музикалния лабиринт, че и му подарява направени от самия него гайди и дудуци /в един от шкафовете в дома му има десетки свирки!…/.
Двама от най-добрите ученици и приятели на бай Асен – Радостина Симонова и Владимир Чифлиджанов, заедно с други близки, роднини и приятели отбелязаха неговия 90-годишен юбилей в Кокошковата къща. Рядко скромният Бае посрещаше гостите хем със сълзи в очите от вълнение, хем с усмивка и някоя нова лакардия.
“Идеш ли някъде на непознато място, чуеш ли от някъде песен или свирня, почукай и ще ти отворят. И ще те посрещнат като скъп гост, защото хората на изкуството са добри”, учи Баето.
Сигурно е така, защото в душата на такива хора господар е песента, а в нея няма злоба и завист.
На юбилейната вечер Никола Мангалджиев развълнувано сподели: “Бай Асен е един самороден къс злато. Той е голям душеприказчик, може с часове да те слуша, а след това да ти каже някоя народна мъдрост. Докато си говорим, ще сложи джезвето с ракийка, киселото мляко с чубрица и… минутите ще летят неусетно.”
Владимир Чифлиджанов довери: “От него съм научил толкова много неща, че ще ми е трудно всичко да кажа. За мен той е най-мъдрият човек, единственият, който мога да слушам с часове, без да ми омръзне…”
Слушал и “купувал” Владо, научил се да ходи из гората, да си търси подходящи дървета, от които да си прави арменските дудуци, на които свири. Той е бил и част от състава “Исихия”. Имат издаден диск с църковни песнопения, някои от тях Владимир изсвири и на празника.
“Прекрасен човек е моят лелин – винаги, когато идвам у тях, намирам разбиране и спокойствие. Зареждам се с положителна енергия, радвам се и се гордея, че имам такива роднини”, откровен бе човек от родата.
Жулиета Мангалджиева пък с гордост разказа как с бай Асен са обикаляли по села и градове, свирили и пели по празници и фестивали. Допълни, че Баето е и хуморист, и верен приятел и съратник, готов винаги да помогне, и завърши: “Пожелавам му да е жив и здрав и да направи гайда и на внучето, та да водя и него по фестивали!…”
Илка Динева, директорката на ЦДГ “Детелина”, едва говореше от вълнение: “Това е моят татко, нашият Стария. Когато мама започнала да ме ражда вкъщи, татко Асен си оправял пред огледалото буклите и си пеел. Мама го викала, но той й казал, че щом така е тръгнало, ще се роди. Та съм се родила у дома. Те са ми родата. Няма по-мили хора… Да ни е жив и здрав! Той е първи братовчед на тате. Обича ни като свои деца. А сега направи гайда и за нашата детска градина…”
Снахата на юбиляра – Людмила, професор в Медицинска академия, каза малко, но много силни думи: “От 36 години съм в техния дом, а не съм чула лоша дума, дори и не ми е говорено с лош тон. Те са невероятни хора!…”
Внукът му Дани пък, след като изсвири една от научените от дядо си мелодии, сподели: “Имам един грях – не продължих по дядовия път. Той ме отгледа, беше много добър, научи ме да свиря. Дори сега да не се занимавам с музика, тя е в мен, в душата ми, в сърцето ми…”
Слушаше бай Асен и се усещаше колко е развълнуван. А когато Радостина и Владко засвириха с тамбурата, гайдата и дудука, той не се стърпя и заедно направиха такъв концерт, че можеха спокойно да излязат, мисля си, и на световна сцена.
Младата певица Радостина Симонова тази година завършва Пловдивската музикална академия. Тя свири на тамбура и пее, а желанието й е да се научи да свири и на други инструменти. Бай Асен й направил гайда и тя бързо усвоила и това изкуство. “Ти ми подари гайда и ме научи да свиря. Сега остава аз да те науча да свириш на тамбура…”, весело подхвърли даровитото момиче.
Пяха се много песни, играха се хора и ръченици, имаше и торта с фойерверки, подаръци от присъстващите /роднините го дариха с прекрасна скулптурка на музикант, цяла чанта с дарове имаше от фирма “Самел-90”/.
Заслужил е всичко това Асен Ковачки. На 90 години е, но сърцето му продължава да тупти с любов към музиката и с много любов към хората.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*