Новини, Статии, коментари

Надеждата умира последна

Докато е жив човек се надява… Да се ремонтира например пътят за Дупница. Не от години, а от десетилетия това шосе е в трагично състояние – тясно, с изяден асфалт отстрани, с многобройни огромни дупки. Неведнъж там ставаха ш стават катастрофи с тежки последствия. Организираха се протести. Тонове мастило се изписаха в местната и централната преса за всичко това и за искания за промяна. Правиха се какви ли не проекти – за магистрала, за 4-лентов път, за трета лента, за разширение, за рехабилитация и т. н, и т. н.
Но досега – нищо. Ето защо съобщението на Агенция „Пътна инфраструктура” от 15 януари т. г., че се предвиждат 20 млн. лв. за рехабилитация на това злополучно трасе се посреща скептично. Не само заради това, че предстои да се кандидатства за тези пари и нищо не е в кърпа вързано. Шофьорите и пътниците са просто уморени от безкрайните обещания. Свикнали са да не вярват. Искат нещо сигурно. Затова и от около два месеца насам периодично, всяка седмица се организират протести – не само срещу поскъпналата цена на винетките, но и срещу тежкото състояние именно на пътния участък до Дупница, както и на други отсечки в региона.
По трасето от Дупница за Самоков и обратно преминава основната част от трафика от Югозападна за Южна България. Трасето свързва два от най-големите градове на Югозапада. И въпреки това повече от четвърт век никой пръста си не мърда да го поправи.
От „Пътна инфраструктура” посочмват, че са дали през м. г. 17 500 лв. за изсърпване на дупки по този път. И смешно, а още повече тъжно. Защото тук не са нужни няколко хиляди /това и най-обикновеният човек от улицата, дето се вика, ще ви го каже/, а милиони.
Общината също влага периодично известни средства а частични ремонти на този участък. Но какви са възможностите на общината в сревнение с тези на държавата?! А и това не е работа и отговорност на Общината…
И все пак появилите се сякаш от нищото 20 млн. лв. дават все пак някаква надежда. Или надеждица… А така ни се иска да обърнем словореда на прословутата „приказка” „Сигурно, ама надали?”, та да стане: „Надали, ама… дай Боже!”
Ха, дано!
Иначе едното на ум остава…

Тодор Попов

Leave a Reply