Научен симпозиум почете юбилея на сп. „Любословие” и родната журналистика

Участваха ръководителката на СБЖ Снежана Тодорова и учени от няколко страни
Чествана бе 180-годишнината от рождението на Кузман Шапкарев
Уредена бе изложба от музейната сбирка „Златен извор” на Мария Йончева

С представяне на образователен проект, посветен на делото на Константин Фотинов в експозицията на Историческия музей в Самоков, бе почетен на 10 октомври двоен юбилей – 170 години от издаването на първия брой на сп. „Любословие” на нашия бележит съгражданин през далечната 1844 г. /с което се слага началото на българската журналистика/ и 120 години от организирано журналистическо движение в нашата страна.
Мултимедийната презентация бе дело на Невена Митрева. Участие в проекта имат и Любомир Николов, Мария Полимирова и Десислава Каназирова.
С представянето за Фотинов и неговото безсмъртно дело бяха и официално открити в залата /Посетителския център/ на Историческия музей Осмите Царшишманови дни, които се организират по традиция всяка есен в Самоков от асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”. Подкрепа оказват Общината, музеят, фирма „Екип 123” и импресарско-издателската къща „Род”.
Присъстващите научни работници, университетски преподаватели, музейни специалисти, учители, студенти, краеведи, културни дейци, журналисти, бяха топло поздравени от кмета Владимир Георгиев.
Приветствие поднесе и главният секретар на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, която изпълнява и длъжността председател на съюза. Тя изтъкна категорично, че Фотинов е първоосновател на родния периодичен печат и изрази удовлетворението си, че участва в това събитие в родния му град.
Г-жа Тодорова заяви, че СБЖ прави постъпки да се постави паметна плоча на Фотинов в турския град Измир /Смирна/, където нашият съгражданин слага със своето списание началото на българската журналистика. През тази пролет, лятото и есента СБЖ осъществява и цялостна програма за честване на двойния журналистически юбилей.
Известно е, че първият събор на писателите и журналистите става преди 120 години, през 1894 г. – първият ден в София, а вторият – в Самоков, като признание за делото на Фотинов и родния му град и във връзка с тогавашния половинвековен юбилей на „Любословие”.
Сн. Тодорова поднесе и скромно дарение от книга и списание на Историческия музей.
Представянето си Н. Митрева онагледи с много снимки, рисунки, илюстрации. С тяхна помощ бяха проследени жизненият път и творческото дело на К. Фотинов не само като журналист и публицист, но и като учител и ръководител на частно училище, преводач, писател, книжовник – една енциклопедична личност, истински възрожденец, гордост не само за Самоков и региона, а и за цяла България.

Пробният брой на сп. „Любословие” се появява на бял свят през 1842 г., а редовно изданието започва да излиза от април 1844 г. Тиражът му достига голямата за времето си бройка от 500 екземпляра. През 1846 г. по финансови причини Фотинов преустановява издаването на списанието, но то вече е изиграло своето родолюбиво дело и е поставило „камен уголний” на родната периодика.
По-късно, на следващо заседание на научния симпозиум под надслов „Образ – мит – текст” /организиран в рамките на Царшишмановите дни/, бе представена и био-библиография за Константин Фотинов.
На официалното откриване на симпозиума, ръководено от секретаря на асоциация „Онгъл” и наш съгражданин доц. Константин Рангочев, присъства и главният секретар на асоциацията доц. Росен Малчев.
В началото с едноминутно мълчание бе почетена паметта на наскоро починалата Мария Йончева, самоковски краевед, старши научен сътрудник, дългогодишна участничка в традиционното научно събитие. Във фоайето на Историческия музей присъстващите разгледаха уредената малка изложба на снимки, книги и вещи – част от голямото дарение, направено на музея преди броени дни /в миналия си брой в. „Приятел” писа по-подробно за дарението – по желание приживе на самата Мария Йончева нейните наследници дариха на самоковския музей изключително ценната й частна музейна сбирка „Златен извор”/.
Деловата работа на Осмите Царшишманови дни /които едновременно с това бяха и 34-те научни четения на асоциация „Онгъл”/ започна малко преди официалното откриване – в петък, на 10 октомври, преди обяд, в голямата зала на петия етаж в сградата на Общината. В работен порядък научният симпозиум бе открит от доц. д-р Константин Рангочев.
Подчертано бе, че симпозиумът е посветен освен на Фотиновото „Любословие”, и на 180-годишнината от рождението на Кузман Шапкарев. За този голям български учител, книжовник и фолклорист, живял и работил и в нашия град, говори неговата внучка Катя Шапкарева. Кузман Шапкарев е роден в Охрид, но е живял и работил в много други градове в страната. Умира през 1909 г. в София с думите: „Мили мои, пазете българщината в Македония!…”
Изследвания за делото на този изключителен фолклорист бяха направени достояние на симпозиума от научни работници от България и Република Македония. Публичност добиха и размисли по материали на К. Шапкарев от нашия край.
Самоковски музейни специалисти и краеведи също участваха в работата на симпозиума. Веселин Хаджиангелов от Историческия музей говори за резултатите от археологическите проучвания на некропола на ранновизантийския град Германея, извършени през тази година. Иван Ненов представи размисли върху митологичен сюжет, а тема на Георги Захов бе родовата памет на Шипочан; той се спря специално на родовете Манови, Маркуджикови и Завракови.
Цветелина Димитрова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН разказа за „изгубените села” – Калково, Шишманово и Горни Пасарел, някога част от голямата Самоковска околия, останали в средата на миналия век под водите на яз. „Искър”.
Представени бяха отчети за етноложката и етноботаническата дейност на асоциация „Онгъл” през тази година в Самоковско и на други места.
През двата работни дни на симпозиума – 10 и 11 октомври, присъстващите бяха запознати и с много други интересни теми. Представени бяха доклади и съобщения от научни работници от университети, институти, музеи и др., от учени от Русия, Полша, Германия, както и от представители на Американския научен център в София. Състояха се дискусии. Постери в залата също бяха на вниманието на участниците и на всички присъстващи.
В 9-ия сезон на фестивала за късометражен филм и фотография „Балканска културна филмотека” /който се проведе в рамките на Царшишмановите дни/ пък своя природонаучен филм „Драгушиново – столица на щъркелите” представи Андрей Домишляров, оператор в самоковския телевизионен канал „Рила”.
Осмите Царшишманови дни бяха посветени и на 25-годишнината от създаването на Семинара по практическа етнология и медиевистика „Проф. д-р Иван Шишманов” в СУ „Св. Климент Охридски” през 1989 г.
Изявени етнолози и медиевисти бяха отличени с наградата на името на проф. Тодор Ив. Живков и наградата „Добреви”.
След официалното закриване на симпозиума бе даден и коктейл. В невероятно слънчевата и приятна неделя пък – на 12 октомври, на участниците в събитието бе предложена културна програма в града и региона.

Тодор Попов