На Богоявление в Радуил

Преди 50 години мъжът ми Георги Божилов-Гебо ме доведе в Радуил. Нямах представа къде се намира това село, но още с пристигането си установих, че е много красиво, с добри хора, и ето вече толкова години съм тукашна снаха. Тази година, ако беше жив Гебо, щяхме да празнуваме половин век семеен живот. Но, уви… Аз обаче завинаги се влюбих в селото и се радвам и сега на уважението и любовта на моите ученици, на радуилци.
Радва ме и това, че населението е запазило своите традиции.
В началото на всяка година е Топеницата – къпането на тези младежи, които са сключили брак в предната година. На Йордановден – Богоявление, във вира на р. Марица скачат, без да се страхуват от студа и леда, млади хора с надеждата да хванат кръста.
И тази зима край реката – на двята бряга и на моста, бяха „накацали” хората, за които денят беше истински празник. Преди това в черквата бе обслужен молебен за здраве и благоденствие, а после всички, начело с хоругвите и протоиерей Николай Аршинков, поеха към реката. Там, на брега, отново се изпълниха песнопения и беше осветена водата, част от която отецът изсипа във вира, а след това хвърли кръста.
Шестима младежи, сред които и младоженецът Николай Ковачев, скочиха и само след минута кръстът се озова в ръцете именно на Ники. Той, както е по традиция, първо го подаде на всички младежи да го целунат, а след това го връчи на отеца. Истински щастлив, Николай бе посрещнат от съпругата си, близки и приятели, които го поздравиха с пожелания за здраве, щастлив живот и… в скоро време да се сдобие с наследник. Булката му Мария е от Карабунар и работи като лаборант в самоковската болница, а Ники се труди на лифт в Боровец.
Всички си пожелаха новата година да е богата и щастлива за младите, а и за възрастните.

Димитрина Божилова