Новини, Туризъм, Читателски

На гости в града на майстор Гига и Гюрга Пинджурова

Част от групата пред паметника на майстор Гига

Клубът на самоковските строители-ветерани осъществи на 30 май посещение на гр. Трън. Маршрутът беше предварително определен: Самоков – Дупница – Радомир – Батановци – с. Ярджиловци – Брезник –  Трън.
Като последна и желана дестинация разгледахме центъра и оформлението на площадното пространство на Трън. Обособената пешеходна зона приличаше на остров, обрамчен с кръгово движение на возила, обилно наситен със зеленина и масиви от цветя. Видяхме добре ситуирани паметници, сред тях най-колоритният – на майстор Гига, „въоръжен” с неизбежните за времето си строителни атрибути – бичкия и тесла.
В отстъп зад него бе изваяна скулптурната фигура на неповторимата народна певица, символът на българската самобитност – Гюрга Пинджурова, славеят на Трън.
В по-традиционен стил и в близост до читалището бяха разположени паметниците на депутата Харалампи Стоянов, убит през 1925 г., и на Гочо Гопин, партизанин от Трънския отряд, живата връзка с английската военна мисия с ръководител майор Франк Томпсън. И двамата са загинали след разгрома на партизанската бригада в местността Марина мъртвина край с. Батулия през май и юни 1944 г.
Естествено беше, като представители на строителния бранш, да позираме за снимка пред паметника на мустакатия майстор-гурбетчия, придобил известност в цялата страна.
Убедихме се, че трънчани тачат своите достойни чеда.
Като район, осеян с много планински ридове и дъбрави, сред които се открояват масивите Любаш, Парамун, Руй, Ездемирска планина, Кървав камък, Милевец, Драговски камък, Ерул, Трънският край е известен и с културните си забележителности и природни феномени, които отнапред бяха на фокуса на вниманието ни.
Предварително бяхме проучили историята на скалния параклис „Св. Петка”, който се намира в очертанията на града. Той представлява скална пещера, превърната в християнска обител от една монахиня. Тя се е укривала в тази пещера от преследващите я неверници и извършила поредица от чудеса и добрини за местните жители, които в отговор я признали за светица приживе.
Много пространна и увлекателна, макар на момента и изпълнена с мистичност, беше екскурзоводската беседа на Кирил Михайлов, местен краевед и длъжностно лице. При това той не поиска никаква такса или материално възнаграждение, което, по-късно разбрах, е политика на кметската управа.
Една част от групата „пропълзяхме” през тесен скален процеп, наречен Провиралото, с което ни бяха „опростени” греховете.
На практика видяхме на живо как се прави достъпна и как се поддържа една историческа реликва от времето на ранното християнство.
Следващият обект за разглеждане беше феноменалната природна даденост Ждрелото. То се намира на 3 км от Трън, малко след водослива на р. Ерма с р. Ломница. Проломът на реката впечатлява със скосените отвесно скални масиви с денивелация над 120 метра и чудните серпентини на реката в българска и сръбска територия.
В самия район на Ждрелото има известна запуснатост и предстои много строителна и подобрителна работа за изграждане на туристическата инфраструктура. Тази работа вече е в ход.
…Накрая се отбихме в атрактивното и гостоприемно ханче „Парамун”, където освен местни и домашно приготвени специалитети, ни предложиха и мъдрости на трудно разбираемия трънски диалект. На художествено оформено пано успяхме да разчетем и да осмислим няколко от тях:
„Живее ко бубрег у мас”;
„Кой се млого вали, он не пали”;
„Дунята че се сврши, будалете че остану!”
Това все пак бяха разбираеми трънски умотворения, но някои други разбрахме след намесата на „преводач”: „Он кленза по путето. Я ю яя”. Това означавало: „Той ходи бавно по пътеката, а аз яздя кобилата”.
Така завърши нашето приятно запознанство с тази своеобразна Мека на старите майстори-строители.
Препоръчваме го и на вас!

Николай Р. Николов,
член на Клуба на строителите-ветерани
Снимки: Бойка Караджинова

Паметникът на Гюргя Пинджурова

Leave a Reply