Култура, Новини, Читателски

На гости в Шипочан

Първото интервю, което направих, когато пристигнахме и заживяхме в Самоков със семейството ми преди повече от 20 години, беше с тогавашния кмет на Шипочан Здравко Пенев. От тогава обаче не бях ходила в селото. Празничната пролетна вечер там бе добър повод заедно с певците Радка Георгиева, Латинка Трохарова, Васил Димитров и бай Петко Димитров с акордеона да гостуваме на Шипочан.
Докато се подготвяше за празненството просторното помещение на читалището, не се стърпях и тръгнах из селото да го поогледам, да снимам, да разпитам местните хора колкото и малко да са останали.
Мнозина биха отписали това селище. доста от къщите вече са необитаеми и се рушат. Жителите са около 160. През лятото обаче, когато дойдат виладжиите и 14-те англичани, народонаселението скача на около 220. Има и много хубави къщи. Да не говорим за красотата наоколо – гори, полянки, птици, поточета и реката. Тази Шипочница, която извира над селото от Шумнатица.
Можеш да пребродиш селцето, къщите са накацали по двата бряга на реката, която се вие като змия в продължение на около два километра. Водата шуми, скача от камък на камък. Сега е още кротка, но стопи ли се снегът, завалят ли дъждове, о, тогава леле мале да не си наблизо! Преди години за малко не отнесла селото. Сериозен е този проблем – плиткото речно корито. То е доста амортизирано и през последните години става особено опасно. Кметът сподели, че има изготвен план-проект и сега зависи от общината и от външно финансиране да се надстроят бреговете с каменни зидове.
„Много проблеми създава и изсичането на горите. Иначе хората ни са отзивчиви, честни, трудолюбиви и мога да разчитат на тях”, сподели Здравко Пенев.
Новият стар кмет е начело на селото от далечната вече 1988 г. Разчита той на своите съселяни, но и те са доволни от него, след като вече четвърт век го избират на този пост. Прави впечатление чистотата в селото. Няма клечица, няма фасче, няма найлони, просто невероятно.
Вървя по главната улица и спирам пред черквата „Успение Пресвета Богородица”. Тази година храмът ще навърши 160 години и хората от сега се готвят да отпразнуват подобаващо събитието на събор през август.
Църквата е била издигната през 1852 г. За да се върне част от предишния й вид, общината е отпуснала средства. Младата художничка Маринела Петрунова е направила някои реставрации. Под мазилката е открит образ на Богородица, който е нарисуван отново. Сега още с изгрева на слънцето Божията майка грейва на една от стените.
Уверявам се, че хората са добри и гостоприемни, когато започва и тържеството, посветено на мартенските празници – наведнъж местните честват Първи, Трети и 8 март, календарната пролет и Благовец. Имаше игри, томбола, танци, хора и много песни, богата трапеза. Настроението се покачваше непрекъснато, благодарение на самоковските певци и на госта от Сапарева баня – Владимир е млад, но има талант. Завършил е в Широка лъка, свири на гайда и на йоника, а и умее да пее.
Хората изкараха чудесно тази вечер, но те го и заслужават.

Димитрина Божилова

Leave a Reply