Други, История, Култура, Новини, Спорт, Статии, коментари, Туризъм

На гости у… дома

Кънчо Долапчиев

Среща с Кънчо Долапчиев – живата история на алпинизма

Членовете на Руския клуб посрещнаха на 10 април скъп гост – алпиниста Кънчо Долапчиев. Срещата бе посветена на наближаващия 20 април. На тази дата през далечната вече 1984 г. цяла България тръпнеше в радост и тревога и следеше новините от най-високия земен връх Еверест /8848 м /. Тогава радостта и гордостта от успеха на Христо Проданов – първият българин, достигнал върха и то сам, без кислороден апарат и по най-трудния път, бяха помрачени и се смесиха с тревогата и болката от трагичната му смърт по пътя надолу. Великата планина бе пожелала да остави първия в своя леден саркофаг. Само след две седмици тогава върхът бе изкачен от още четирима българи, след години – от още неколцина, но точно тези априлски дни си остават незабравими.
Г-н Долапчиев, самият той участник в тази експедиция, показа филма „Еверест`84”. В документалните кадри, заснемани в базовия лагер, по трасето и на върха, видяхме незабравими лица, чухме трогателни реплики, докоснахме се съвсем осезаемо до страховитата сила и величавата красота на планината. И силно почувствахме едно – страхопочитание и уважение към алпинизма – този толкова труден и мъжествен спорт, и към тези, които са му се посветили.
Съвсем естествено въпросите към госта бяха много и най-разнообразни. На тях той отговори и подробно, и увлекателно. Много спортни ситуации и истини свърза с житейски случаи. А човешкото приятелство и взаимопомощ, добрата и сериозна подготовка и дисциплина във всяко начинание, премерената амбиция и най-вече разумният поглед върху нещата и вземането на решения постави над всичко.
За своето участие тогава и до каква височина е достигнал, съвсем простичко сподели: като всички останали – в изграждането на необходимото за „пътя нагоре”. А достига височина от над 7500 м. Тук е срещата му със завръщащите се отгоре и вече покорили голямата цел две наши свръзки. Двама от мъжете обаче без помощ трудно биха достигнали до базовия лагер, нуждаят се от възможно най-бърза медицинска намеса. И за изкачващия се пътят продължава… надолу. Върхът за Кънчо остава животът на колегите му.
Това чухме, казано сякаш между другото, но го отделихме от всичко останало. В опитния професионалист спортист, дългогодишен спортен деятел и преподавател в НСА, доц. д-р Кънчо Долапчиев видяхме скромния земен човек. И ни стана гордо и хубаво, защото той всъщност си е наш съгражданин. Има самоковски корен – неговата майка. Тук е роден. Тук е завършил гимназия. Тук е и спечелен за алпинизма още в 1958 г.
Следва обучението във ВИФ. През 1968 г. участва като един от първите двама българи в състезание по ски алпинизъм в Италия. Изкачва най-трудните алпийски обекти в България. Има изкачвания в Австрия, Румъния, Италия. Неколкократно изкачва памирските седемхилядници Комунизъм и Ленин. Изкачва Ношак и Пти Дрю. През 1981 г. участва в експедицията до осемхилядника Лхоце. После идва Еверест…
Долапчиев преподава в катедра „Туризъм, алпинизъм, ориентиране и ски” на НСА. Автор е на няколко ценни книги за българския алпинизъм – „Българи на връх Комунизъм”, „Българи на Хиндукуш” и „Височинен алпинизъм”.
Сега продължава да предава опита и уменията си в този екстремен, волеви и красив спорт на млади хора. Знае, че това е ценно за тях, защото освен удоволствието от преодоляване на препятствия и досега с природата, той калява характери.
Доц. Долапчиев е един от мнозината наши съграждани, разпилени по цяла България, които със знанията уменията си са сътворили постижения, с които Самоков може само да се гордее. За да познаваме тези заслужили хора, да се радваме на постиженията им и да не ги забравяме, за тях трябва да се пише и напомня.

Спаска Александрова

Leave a Reply