История, Новини, Туризъм

На Нова година на Мусала преди половин век

Самоковската туристическа младежка група край хижа „Мусала” на 1 януари 1966 г. Клекналият долу вдясно е оцелелият от лавината под Мальовица млад алпинист Спас Малинов.

Поводът за настоящето писание е едно драматично събитие. На 16 декември 1965 г. – преди 50 години, група алпинисти от София провеждат зимен траверс в Мальовишкия дял на Рила; рано сутринта под връх Орлето се свлича лавина и повлича групата, като под снега остават 11 души – десет мъже и една жена…
По онова време – през 60-те години, ние, група младежи и девойки от Самоков, по традиция посрещахме всяка Нова година горе, в планината, на хижите „Заврачица”, „Мечит”, „Мальовица” и най-често на „Мусала”. Именно с хижарите на „Мусала” се бяхме уговорили да посрещнем там новата 1966 г.
Тръгнахме с автобуса за Боровец в 14 ч. на 31 декември 1965 г. Обадихме се от пощата в Боровец, че потегляме към хижата. Тогава нямаше лифт и се движехме по пътеката покрай река Мусаленска Бистрица. Времето бе студено, духаше вятър и валеше сняг. Спомням си, че си взехме и елхичка. Пътят при такива условия от курорта до хижата се изминава за пет-шест часа. По тъмно се изкачихме по Голгота. Чувахме камбанения звън, който ни ориентираше за посоката, тъй като пътеката се губеше в снега. Хижарите ни посрещнаха и помогнаха на девойките, като поеха раниците им.
В отоплената столова умората премина и започна подготовката за новогодишната вечеря. Изведнъж в разгара на вечерта вратата на хижата се отвори и вътре връхлетя истински снежен човек – целият в сняг, от косата му висяха ледени висулки. Навън бе страшна буря!…
Помогнахме на непознатия турист, който видимо бе съвсем млад – на 17-18 години. Попитах го защо в това лошо време е тръгнал сам и дали неговите близки знаят къде се намира. Отговори, че е от София, ученик в техникум. Тръгнал сам, тъй като неговите приятели преди 15 дни намерили смъртта си в лавината под Мальовица. Той търсеше утеха в планината. Каза си името – Спас Малинов. По чудо останал жив в трагедията отпреди две седмици – лавината го изхвърлила встрани…
Вечерта продължи до късно със спомени, песни и танци. Имахме и Дядо Мраз – състезателят по ориентиране от комбинат „Рилски лен” Георги Чешмеджиев, който раздаде и подаръци.
На другия ден около обяд си тръгнахме за Самоков. Помолих новия ни млад приятел – алпиниста Спас Малинов, да се снимаме на изпращане.
От тогава измина половин век. Този младеж продължи да се занимава с алпинизъм, изкачи много върхове по света, беше планински спасител на Мальовица и на Витоша. Скоро четох в пресата, че боледувал и много тъгувал, че вече не може да ходи в планината…

Димитър Михайлов
ветеран-турист от дружество „Рилски турист”

Leave a Reply