Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

На Петър Генчев с любов

Петър Генчев сред настоящи и бивши колеги и гости на библиотеката, 2010 г.

Като че ли вчера беше – жарък летен ден, 12 юли 1981 г…. /не знаех, че е Петровден по стар стил/. Току-що дипломирана, идвам с много хъс за първи път в Самоков. Прие ме завеждащият библиотеката, който за мен цял живот ще си остане другарят Генчев. В София ми бяха казали, че там има какво да науча. Признавам си, че не обърнах особено внимание, а се уча и до днес…
Страховете ми се стопиха, щом разбрах, че и той като мен е дошъл тук по разпределение, в далечната за мен 1958 г. След босоногото детство и завършена гимназия в Земен, поради факта, че между войниците тези със средно образование били кът, става библиотекар в граничната застава и това му открива пътя към книгите. Завършва Държавния библиотекарски институт и идва в Самоков като околийски методист, после завеждащ библиотека и след 37 години, през 1995 г., се пенсионира като главен библиотекар. Напуска самоковската библиотека само от 1966 г. до 1975 г., когато е окръжен методист в София.
Заварва библиотека с 16 000 тома и две библиотекарки. Само за сведение –днес фондът е около 150 000 тома и три пъти по-голям щат. Цифрите едва ли обаче казват основното – цял живот Генчев остава верен на библиотеката, на жената, която среща пак там, и на една партия…
По негово време сравнително малката читалищна библиотека постепенно се превръща в централна с филиали в IV и I квартал, в кв. „Самоково” и със самостоятелен детски отдел. До 1997 г. 22 читалищни селски библиотеки са на пълно комплектуване към самоковската.
Много държеше на професионалното израстване. Имаше редкия дар да извлече най-ценното от всеки от нас и да го впрегне в работа за общата кауза. Образно казано, всеки чарк си беше на мястото. Внуши ни, че библиотекар звучи гордо, че професията няма нищо общо с клишето, битуващо в обществото.
Затова и днес колективът се стреми да е символ на тая завещана всеотдайност при силно променени реалности. Въпреки технологичния бум, библиотеката запази мястото си на знаков културен институт и това е резултат и от дългогодишното себеотдаване в работата на семейство Генчеви.
Ще ми се да вярвам, че приема днешните ни национални награди и като свои. А неговите лични са много – орден „Кирил и Методи”, почетен знак на Самоков и т. н., и т. н, но най-голямата е, че и след оттеглянето си Генчев остана един от нас, затова и днес освен на МНОГАЯ ЛЕТА, очакваме от него да завърши започнатото – летописа на библиотеката.
Бъди ни жив и здрав!

Мирослава Мирчева

Leave a Reply