Култура, Новини, Туризъм

На Предела сред приятели всеки е млад…

Да те нарекат ветеран не само заради белите коси, но и за това, че въпреки товара на годинките изкачваш върховете, посещаваш хижи и пееш… Пееш от сърце и душа за красотите на България, за местата, които не се забравят, за хората, с които се срещаш. Ето – такива ветерани, сред които много младежи и деца, бяха в неделя на поляните под вековните буки на Предела.
Изпълнителният директор на БТС Венцислав Удев даде началото на традиционния събор на туристическите хорове и групи от Дупница и Кюстендил, от Велинград и София, от Самоков и от… цялата страна.
Домакини този път бяха ветераните-туристи от “Пирин” – Разлог и затова първи се изявиха техните певци. Дамски клуб “Пиринка” откри надпяването с химна си, написан от самоковския композитор Борис Стрински. Много веселие и усмивки предизвика изпълнението на Иванка Маринова – облечена и накичена като билкарка, със завидно чувство за хумор тя разкри значението на всяка билка.
На сцената се редуваха хор след хор и на всеки от тях Мария Трендафилова от Петрич подаряваше детелинки за щастие. Жената сподели, че непрекъснато ги бере, изсушава и дойде ли този празник, неизменно е тук и ги поднася на всеки изпълнител.
Макар и в по-малък състав /част от нашите ветерани по това време почитаха на хижа “Заврачица” паметта на големия самоковски планинар, хижар и алпинист Тони Павлов/, чудесно се представи самоковският хор, ръководен от Б. Стрински. Той бе автор и на песните, които изпълниха групите на 10 от всичко 17 участващи дружества.
Пяха и играха ветерани и солово, и хорово, и билки се браха, срещаха се стари другари, а и нови приятелства се завързваха. Слънцето прежуряше, но под букаците и церовете беше приятно. Настроението повдигаше още повече домашната ракийка, сложена тайно от “женорята” в раниците. И гледаш – пийват хората водица, а след всяка нова глътка очите им светват все повече. И душата се отпуска – с песните от сцената се понасят и шегички /кой се майтапи с бастуна си, кой с очилата, кой с жената/, дочуват се и по-хапливи римувани размисли…
След връчването на грамотите на участниците поехме към Банско, чийто нов облик повечето от 50-те пътуващи самоковци – ветерани-туристи, не познаваха. Кой където пожела, там се отби – в музея на Вапцаров, в музея на Паисий, в църквата или на площада – пред пръскащата прохлада каскада от водопадчета… Човек наистина е жив, когато пътува и научава нови неща, когато духът му е млад, независимо от годините.

Снежана Лалева
Димитрина Божилова

Leave a Reply