Култура, Новини

На рачник в Драгушиново

Може би най-оригиналното честване на Тодоровден не само в общината е това в Драгушиново, където се прави курбан от речни раци /т. нар. рачник/ и се яздят неоседлани коне.
По отколешна традиция драгушинци се събраха пред читалище “Михаил Дашин” в събота, навръх 8 март, за да почетат традициите и да станат техни проводници.
Ученичката Наталия Зетова запозна домакини и гости с историята на този празник в селото, след което остави присъстващите да се радват на богата фолклорна програма. Участници в мъжки и дамски състави от Драгушиново и Бели Искър извиха чудни гласове, за да докоснат сърцата на празнуващите. С много труд и упоритост и с професионална колегиална помощ домакините постепенно възвръщат фолклорните си навици, а мъжката група е една от малкото от този род в общината.
Друга уникална съвкупност на таланти – формация “Магдена” от Бели Искър, разкърши обстановката с майсторските си танци. По-късно участничките в състава извиха кръшни хора пред читалището, подкрепени от десетки местни ентусиасти. Всичко това ставаше под акомпанимента на Радостина Симонова /тарамбука/, Димитър Годинячки /тъпан/, Румен Иванов и Георги Ников /акордеон/. Дори и дъждът, който премина в сняг, не успя да уплаши хороиграчите. Членовете на дамските състави получиха и цветя от името на читалищното настоятелство в Драгушиново с председател Андрей Домишляров.

Жокеи предлагаха на насъбралото се множество обиколка с кон или карета. Млади и по-възрастни се възползваха от тази възможност, като за някои това бе първи допир с мощното животно.
От сцената се чуха и детски гласчета, които поздравиха майките и всички жени по случай техния празник с рецитал на стихове. Домашно вино пък сгряваше телата и душите на порасналите деца.
Отец Любомир Годиняков освети и кулинарната изложба-базар във фоайето на читалището. Талантливи драгушинци бяха изложили над дузина ястия, сред които преобладаваха рачниците.
След това всички се отправиха към местност до Искъра, където се състояха и конните състезания.
Празника в селото уважиха депутатката Ирена Коцева, кметът на Община Самоков Владимир Георгиев, председателката на Общинския съвет Силвия Стойчева. Тук бе и кметът на Драгушиново Стефан Домишляров.

x x x

Историята на рачника е тясно свързана с историята на църквата “Св. Теодор Тирон” в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра.
Легендата за рачника според местните предания е следната:

След изографисването на църквата дошло време и за освещаването. Вече обаче били настъпили Великите пости, когато, както знаем, е недопустимо да се яде каквото и да било месо. По онова време имало обичай да няма празник без курбан /т. е. жертвоприношение на животно/. Повлияни от това, местните хора дълго размишлявали и накрая стигнали до извода, че речният рак е най-постен, така да се каже, а и кръвта му е бяла, и взели решение във всяка къща да се прави курбан от раци. Вярвало се, че както ракът не може да се удави /тъй като се захваща здраво за корените на лаговицата/, така и църквата ще се запази за бъдещите поколения.
Преди години навръх Тодоровден тук са идвали много гости от града и околните села за причастие.
Тук са провеждани и паради с конните части на прославения 7-и артилерийски полк от Самоков – както е известно, Тодоровден е известен още и като Конски Великден.
Местните жители, освен курбана от раци, месили колаци /хлябове/. В тях най-важното, казват, е да се сложи лек /чесън, морска сол и сампор/, който се дава най-напред на коня.

Leave a Reply