На Света Петка в Ярлово

Преди двайсетина години за първи път стъпих на площада в Ярлово, за да се запозная с човека, който искаше да продава там вестници. Това беше едно много симпатично, културно момче – Сашо. Дълго време той правеше и своя живот, и живота на съселяните си по-богат и разнообразен. За жалост, почина. Но работата му я поеха неговата сестра Ангелина и синът й…
На 14 октомври отново пътувам за Ярлово – най-отдалеченото село в общината, по покана на кмета Васил Миленов и на председателя на местното читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1928” Пламен Свиленов. Красота в пъстри багри – жълто, оранжево, кафяво, червено – ни съпровожда от двете страни на шосето. А в нивите /сигурна съм, че св. Петка ще им прости, че работят на нейния празник/ десетки стопани събират плодовете на своя труд. Чували с картофи – гордостта на Самоковския край, строени като войници, чакат да бъдат прибрани…
Първата ми работа в Ярлово е да посетя черквата „Св. Неделя”, която издига снага на самия площад. Храмовият й празник е на 7 юли, а през 1906 г. е била осветена. Гранитни стълби водят към предверието и вътрешността, където са изографисани големи икони, дарени от ярловци и самоковци. В чест на празника отец Стефан от София освещава курбана, раздаден после на хората.
Още по-интересно е пътуването през гората – около 3 км – до м. Бабина кория, където е изграден параклисът „Св. Петка”. С дарения от селото и най-вече на Мая Илиева – над 20 хил. лв., е вдигната сградата под ръководството на Г. Механджийски.
От параклиса по прясно построен мост над дерето отиваме до лековития извор. Стари хора разказват, че преди доста години в селото пристига жена със сляпо дете – леля Ванга я изпратила в Ярлово да открие аязмото. Станало чудо – детето прогледнало! И сега водата лекува, за което ми разказа детската учителка Мара Скрипалчева. Тя имала късогледство – 11 диоптъра, но само за 28 дни миене с водата, свалила диоптрите на 7…
Над изворчето се издига буково дърво, по клоните на което са накачени дрехи, лентички, конци, кърпи с надеждата и вярата за здраве.
Идва и време за освещаването на курбана, приготвен от Кольо Чикеров, Йорданка Бачева и Лидия Палакарчева. Отец Стефан увлекателно проследява живота на св. Петка. Присъстват много хора, които освен от курбана, похапват и от питите, баниците, сладкишите, приготвени от сръчните ярловски домакини.
Връщаме се в селото и тук научавам доста неща за дейността на жените от певческата група „Ярловски снахи”. Стените на читалището са заети от много грамоти, дипломи и други награди от различни фестивали. През 2009 г. се събират 16 жени, които учат песните си от по-възрастни баби. Ръководени от секретаря на читалището Мария Георгиева и председателя Свиленов, те участват в много фестивали. Надка Янева е една от първите. И макар, че е с две патерици, не се дава. Бойка, Ягода, Павлинка, Дида, Трендафила, Спаса, Кула, Цанка, Мара – все жени, които са мераклии да покажат песните на своето село.
Цанка е вече на 75 години, Надка е на 67, но не се спират. По два пъти в седмицата се събират и никога с празни ръце – все някоя ще измайстори нещо вкусно. Заедно празнуват имени и рождени дни, Бабинден, Ивановден, св. Богородица… През тази година са спечелили първи награди от фестивалите в Пещера и Невестино, второ място в Казичене. Първият диплом със златен медал певческата група пък е заслужила в Копривщица през далечната 1961 г….
Още нещо интересно научавам от Йорданка Бачева. Тя и нейните приятели Борис Беневречки, Никола Чикеров и Таня Пешева са инициатори да се построи параклис на св. Архангел Михаил върху стари основи на разрушен параклис край р. Палакария. Там е останал и издълбан камък, на който навремето се е правел водосвет. Инициаторите са отправили призив за събиране на средства. Изпратили са писма до различни инстанции и се надяват да успеят. Пожелавам им го най-сърдечно, защото това е едно наистина родолюбиво дело.
…Слушаме музика, изпълнявана от алинските музиканти, радваме се на хорото и… идва време да се разделим с гостоприемните домакини. От сърце им пожелаваме здраве и късмет!