Култура, Новини

На Светли петък на Света Петка

Долна баня

По стара отколешна традиция на Светли петък – първият петък след големия християнски празник Възкресение Христово – Великден, в денят когато Проваславната ни църква отбелязва празника Живоприемни източник, долнобанци и гостите на града масово се стичат в подножието на хълма Градището, там където е аязмото с животворящата сила на бликащата вода, параклиса и новата църква „Света Петка”. Християните от Долна баня и селищата от Долнобанското корито от векове почитат Светицата като своя закрилница и покровителка и така през годините за много поколения това Свято място се е превърнало в храм за молитва и преклонение, както и любимо място за излет и разходка.
По случай празника в новата църква „Света Преподобна Петка Българска”, която навършва десет години от полагане на основния камък и отбелязва пет години от освещаването си, енорийският свещеник иконом Пламен Димитров отслужи тържествена Света литургия и водосвет за здраве и благоденствие, след което освети и специално приготвения тук край храма пролетен курбан-чорба.
Както е било всяка година от бебета в количка, до възрастни хора с бастун дойдоха на Светли петък, запалиха свещ за здраве и се помолиха пред иконата на Света Петка. Всеки се поръси със Светена вода, отнесе у дома от нея, както и от водата от аязмото, за да им носи здраве и берекет, както и закрилата на Светицата, която долнобанци почитат като своя Майка. Някои похапнаха от вкусната манджа на зелената поляна, но всеки отнесе по традиция по паничка от курбана за празничната трапеза.
Много са легендите и преданията за избора на мястото за построяването през далечната 1895 година на първия параклис в чест на Света Петка. Всъщност църквата в някогашното село Венетица, предшественик на Долна баня, се наричала Света Петка. Тя заедно със селището е разрушена по време на турските нашествия през 1666 година.
Според една от легендите монахините от близкия манастир, намиращ се високо на хълма Градището, пренощували на това място, носейки в ръце подарена им икона на Света Петка. На сутринта видели, че е бликнала вода. Според друго предание на това място често хората чували църковни песнопения. На други пък се явявала слабичка, облечена в черни дрехи жена, която им помагала да оздравеят и да намерят правия път в живота. Друга легенда пък разказва, че на това място пренощували мощите на Света Петка по време на пренасянето им към столицата Търново по заповед на цар Иван Асен II през далечната 1238 година. Там, където престояват мощи, обикновено традицията повелява да бъде съграден параклис.
Това са само легенди и предания, разказани от стари хора. Но във всичките има доста голям процент достоверност. Едно е сигурно, че и тогава, както и днес, местните християни ревностно са почитали и почитат Света Петка като своя Майка, защитница и закрилница.

Любомир Кузев

Leave a Reply