На Седемте, близо до звездите…

Седемте езера са една от най-известните атракции на Рила. И не само – напоследък те се превърнаха в една от най-посещаваните туристически дестинации в цяла България. След като се изгради новата дупнишка хижа и се построи двуседалковият лифт през 2008 г. /горната му станция е току до хижата/, туристите, особено през лятото, не секват.
Такъв вид имаше местността и през събота и неделя – на 10 и 11 август, когато и ние решихме да посетим прочутите езера. Още 2-3 км преди долната станция на лифта се забелязваха паркирали автомобили от двете ни страни. За да паркира превозното си средство по-близо до лифта, човек трябва да заплати наем на паркомясто с тарифа 5 лв./ден. Цената за двупосочен билет до новата хижа пък е 18 лв.! За сравнение – кабинковата въжена линия в Боровец ще ви извози до връх Ястребец за 10 лв.
Разбира се, имате и други опции – през метър-два се провикват здрави мъжаги, които ви предлагат да извозят вас и багажа ви с джип. А има и една трета опция – да се качите пеш! За съжаление с всяка година намаляват тези, бих казал, истински планинари…
При новата хижа пък се предлага друго удобство – да достигнете желаната от вас дестинация на кон. Или най-малкото – да оставите багажа си на четириногите животни. На ден еднокопитните, по десетина в групичка, правят поне по няколко курса между двете постройки – новата хижа /дупнишката/ и старата /самоковската/. Естествено, няма безплатен обяд – за удоволствието да припкате свободно по пътеката трябва да се бръкнете с 20 лв. на кон.
Този уикенд самоковската хижа бе пълна до краен предел. Предполагам и другата хижа е била на същото дередже. Както е известно, през август среща тук си дават и последователите, или както те се изразяват за себе си – учениците, на Учителя Петър Дънов. Тази година не прави изключение – едва успяхме да намерим място, на което да разпънем палатките си около второто езеро, при нашата си самоковска хижа – навсякъде бе осеяно с по-големи и по-малки, шарени, четирисезонни и обикновени палатки. Недалеч пък, до чешмичката от другата страна на езерото, „бял брат“ даваше беседа за човешкото тяло.
Удоволствие е да попаднеш на подобно място, където царят приятелска атмосфера и чувството за свобода! Както се изрази приятел от компанията ни – когато вечерта отпиеш блага ракия, замезиш със салатка, хапнеш пържолка – тогава забравяш за всичко – за трудното и монотонно понякога всекидневие; за проблемите в „другия“ живот – под планината; за белите ядове, на които си обръщал прекалено голямо внимание…
Изключително красивото звездно небе, което не може да се види от населени места поради светлинното замърсяване, сякаш подканя планинарите да потърсят смисъла на живота, да се запитат дали има живот на някоя от другите планети, подобни на Земята, да потърсят Голямата мечка, Малката мечка, Орион и т. н., и т. н. Нощните разговори сякаш са по-истински и оставят спомен у приятелите, който понякога свети до края на дните им. А и след това…
Самоковци, приятели, пречистете се до кристално чистите води на Рила, пред погледите на милиони звезди от небето и до другарските души. Повярвайте – няма да съжалите нито за миг!
Имам и един апел към вас – почистете след себе си! Не си мислете, че „Две опаковки от вафла няма толкова да навредят”… Представете си какво ще стане, ако всеки турист има подобно мислене?!… И, моля ви, не къпете кучето си в езерата, както се опита да направи младо семейство на Рибното езеро, до нашата хижа. Наистина трябва да се грижим за планината, за да оставим на нашите синове и внуци възможност да посетят чисти прекрасните рилски простори!

Делян Василев