На 99 години баба Еленка Гилищарова сортира картофи и плете чорапи

99-годишната Еленка Гилищарова и 9-годишната Весела Маринова от Поповяне

„Където ме е оставил мъжът ми, там искам да си ида”, категорична е баба Еленка Гилищарова и след четири години, прекарани в София при дъщерята Златка, двете поемат отново към родната къща в Поповяне. Там се установяват и започват своя нов живот в стария си дом, в края на селото. Чист въздух, зеленина, спокойствие…
Точно тук на 18 септември, в сряда, комшийки и познати една след друга идват да поздравят навършилата 99 години баба Еленка. Всяка носи по нещичко със себе си – тиква, ябълки, орехи, цветя…
Рано сутринта пък Златка е занесла по кутия бонбони в кметството, читалището, магазина – да почерпи щастлива за празника на майка си. Усмивката й не слиза от лицето и по-късно, когато разговаряме за голямото събитие и за селото – та баба Еленка е най-възрастната жена в Поповяне…
– Мама работеше в стопанството в селото, откакто беше създадено. Тук се и пенсионира. Но до 80 години се трудеше на полето като полевъдна работничка. А как само пееше…
Тук ще я прекъсна:
– Ама тя си пее и сега. Нали я чух на концерта в читалището за Деня на независимостта.
– Така е, но само ако я бяхте чули навремето…
Баба Еленка вдига очи изпод забрадката и ми дума:
– Ей, по 50 овци стрижех на планината. Три къщи и плевня направих. Всичко си месех, готвех. Месех хлеба на ранина… Всичко помня, не съм склерозна…
И се смее беззвучно.
– Все ми измисля работа и на мене, не ме оставя така – допълва Златка. – Нали е свикнала да шета. Не я гледай сега, че е с бастун. Преди така ситно, ситно ходеше, човек не може да я стигне… На 1 септември извадихме картофите, тя сортира, пробра семето… Мама си живее нормално. Още си плете терлици, чорапи. Все нещо шушне. Не може и без телевизора. Обича да гледа повече „От българско по-българско”, „Сделка или не”, „По-по-най”, автентични народни песни, новините. Иска да слуша и парламента като предават…
Рядко ползва лекарства, нищо че подкара стотната си година. Кой знае – до ген ли е, работохолизмът й ли играе роля или защото живее с дъщерята, която е бивш здравен работник – медицинска сестра… Златка знае как да поддържа кръвното в границите на нормалното, а за стомаха дава на майка си само ранитидин. Радва се, че тя си яде всичко…
– Сутринта закусихме чай с мед и лимон, кашкавалче и сирене. Към 10 часа гледам да хапне плод – сливи, банан… Обича и киселото зеле с месо – задоволява подробно любопитството ми Златка.
– Добре си живееха с татко, той беше през 1912 г. роден и на 90 години почина. И той беше голям човек, трудолюбив, работяга – той докара водопровода от Верила до селото… Живяхме навремето в Доспат, аз работех в Смолян. Що фланели изплете майка ми тогава на мохамеданите… – пренася се в миналото младоликата стройна жена, на която също като на майка й не можеш да дадеш годините. Вероятно така изглежда и брат й, който с жена си често идват от София да ги навестят. Цял празник става за баба Еленка като се съберат и с двете внучки и двата правнука.
– Много е упорита, силна жена. „Деца, не бойте се, всичко ще се оправи”, все ни повтаря мама – сякаш да ни откъсне от трудното настояще – ще каже Златка на раздяла.
С майка й под ръка тръгват полека към дома си. Очите ми ги следват, а вече седмици наред оптимизмът на двете жени топли сърцето ми.

Надка Вардарова