Незабравими сладки мигове

В живота на всеки съществуват важни мигове. Мигът, в който сме родени, не може да бъде запомнен. Но мигът на първия училищен звънец, на запознанството със съученици и учители се помни дълго, ако не завинаги. Всяка майка и баща, които изпращат децата си в първи клас, отново чувстват онзи незабравим миг, който е отминал отдавна. Връщайки се в паметта си, пак всички преживяваме оня трепет на вълнение и радост от новото и неочакваното. Минавайки през годините в училище, се изграждаме като личности и всеки добива знания и опит, които в бъдеще му помагат да преодолява препятствията в живота. А те неминуемо се появяват. Когато удари последният училищен звънец, пък осъзнаваме, че нещо от нас си е отишло завинаги. Отново ни се иска да сме ученици, но мигът, нашият сладък миг, училищният миг си е отишъл.
Изпратени от учители, родители и приятели, поемаме по нов вълнуващ път. Пак се сблъскваме с новото, понякога и с неочакваното, но упорито продължаваме. Изпращайки децата си абитуриенти, родителите отново съпреживяват онзи сладък миг, който отдавна е отминал за тях. Те иначе пак се виждат млади и хубави, усещат тръпката, радостта от живота. Понякога дори сълзи се появяват в очите им, но това е от радост и умиление, че са успели да отгледат и възпитат достойни млади граждани на републиката, с които се надяват в бъдеще да се гордеят.
Вълнуват се обаче най-вече абитуриентите. Завършили, те вече виждат света в краката си. Той е техен целият. Но за да постигнат щастието и целите в живота си, ти е нужен неукротим дух, упорит труд, вяра в себе си, борбеност.
Когато пък дойде мигът на влюбване, ни се струва, че всички хора са с нас. Поглеждаме наляво, поглеждаме надясно и мислим,че и другите като нас са влюбени. Красиво, изкушаващо цвете е любовта! Когато пристигне в душата ти, то те завладява не само тялом. Сърцата, събрани заедно, почват да туптят по-уверено, по-силно. После идва мигът, когато казваш “да” в ритуалната зала, за да се обречеш на вярност на партньора си, да създадеш семейство. Остава завинаги споменът. Той ни сгрява през целия живот. Връщаме се после понякога назад, преглеждайки сватбените снимки, и пак се виждаме млади, влюбени, унесени. Мигът си е отишъл, вярно. Но все пак той продължава да живее самостоятелно, вътре в нас, и в даден момент ни бодва в сърцето. Това ни стига, за да бъде пълна душата ни.
Красиви и мили са нашите деца, създадени и родени с любов. Какви трепетни мигове за майка и баща, за баба и дядо! Всеки по своему се радва на малките. Докато израстват после децата, в тях виждаме нашето малко Аз; мига, който е отминал за нас, но и мига, в който понякога се връщаме.
Виждаме майка си и баща си, братя и сестри и ни става мило на душата. Това сгрява мисълта ни, радва ни, че не сме изгубили детската си чистота. Затова се и казва понякога, че бабите и дядовците се вдетиняват. Защо, нима е лошо!?…
Красиви и запомнящи се мигове са ваканциите, прекарани в чужбина или сред родната красива природа.
Целият забързан живот е изпъстрен с мигове, някои – сладки, запомнящи се, други – не. За неприятните спомени, които съпътстват доста от нас, не трябва да мислим. Макар понякога неизбежно да се връщаме към тях, просто е нужно да се огледаме, да видим хубавото и да се постараем да правим добро. Тогава със сигурност ще се почувстваме по-добре и негативното, родено за миг в главите ни, ще изчезне. За да може, когато остареем, връщайки се в спомените си, да бъдем щастливи, че животът ни е бил ползотворен.
Създали сме живот, нашите ръце и ум са създали красота, допринесли сме някои хора от обществото ни да бъдат щастливи.
Виждайки отново тези щастливи мигове, пак ще усетим вятъра, който разрошва косите ни; слънцето, което ни милва; ще почувстваме свежия въздух. Ще знаем, че в сърцата на нашите близки и познати нашето място няма да изстине, а ще остане в спомена. Завинаги!