Новини, Читателски

Независимост няма!

За всеки нормален човек такова чудо няма. Всеки зависи от толкова много фактори, че е трудно да се изброят. А най-много от съдбата! Всяко живо същество зависи от много други. Всичко в Космоса зависи от другите в Космоса.
Това е доста сложна, при това безкрайна тема. Не знам обаче в политиката, в дипломацията кога се е появило това понятие. Може би след Френската буржоазна революция. И сигурно с идеята, че всяка държава сама ще определя своята съдба. А това не е ли своеобразна утопия?!
България на 22 септември 1908 г. обявява своята независимост. Добре! Това е от гледна точка на цивилизационната действителност. Но дали веднага е призната?! И дали действително е станала независима?! Трябва по-внимателно да прочетем историята. Защото за да обяви дадена страна своята независимост, други, обикновено „велики“ сили, трябва да й я признаят. А това е вече зависимост!
Единственият случай в нашата история, когато две от трите части на разпокъсаната ни страна, се обединяват и няма чуждо вмешателство, е Съединението. И, естествено, то не веднага е признато.
След Освобождението, по редица политически причини, България е под влиянието на Германия; да не кажем, че е зависима от нея. Така е в търговската сфера, в икономиката, дори в културата.
След Втората световна война зависимостта идва от Съветския съюз – ставаме членове на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и на Варшавския договор – организации, все ръководени от Големия брат. Не можем да имаме самостоятелни решения. Макар и все в името на добруването ни.
След 1989 г., отново по силата на противоречивото международно развитие, не по своя воля, макар че уж така изглежда, станахме членове на НАТО и Европейския съюз. Казвам, че така изглежда, защото по тези изключително важни въпроси така и нямаше референдум. Никой не ни е питал нас, простосмъртните. Всичко се реши от шепа избрани!
Преди няколко дни България чества своята независимост. Но от какво и от кого?!
Като член на ЕС и НАТО страната ни се прости със своя суверенитет. Други решават съдбата ни. В търговски, икономически, културен и отбранителен аспект. Значи от една зависимост преминахме към друга!
Може би не бихме могли да имаме друга съдба?! Като повечето по-малки и по-големи страни…
Ако трябва да се върнем в началото на историята ни, сигурни ли ще бъдем, че тя започва в 681 г.? И най-скептичният разум няма да се съгласи. Нашата история започва доста по-рано, а тази дата е от времето, когато друга велика сила по онова време – Византия, ни признава. Значи историята ни всъщност е зависела от това…
Но да се върнем в днешното време. Газопроводът „Южен поток“ бе спрян, за да се спре на практика руското влияние и зависимост. Направи се друг – пак южен, но не съвсем, който щял да намали зависимостта ни от Русия. Но не се казва, че по този начин ще станем зависими от турските политически капризи. И от други… Щели сме да внасяме втечнен газ от Америка. Като че ли ще ни излезе без пари…
Явно става въпрос за борба за влияние между великите сили, от която не бихме могли, поради слабост, да се измъкнем.
Политиците ни, при всички случаи, бързо се ориентират в международната обстановка, заемайки „разумни“ позиции по въпроса за независимостта. Вярно, че има и опозиция, но това е друга тема.
Впрочем няма защо на когото и да е да се сърдим. В живота всяко живо същество оцелява, щом успява да се приспособява към обстоятелствата. Това важи и за хората. Иначе загиват.
А тези, които гледат на въпроса от морална гледна точка, са романтици на изчезване. Вид, макар и човешки, който май няма бъдеще!
Все пак – да ни е честит Денят на Независимостта!

Христо Христов
22 септември 2020 г.

Leave a Reply