Новини, Политика, Статии, коментари

Нека гласуваме! И да мислим преди, а не след това…

15 са кандидатите за кмет на общината, близо 400 са кандидатите за общински съветници, във всяко по-голямо село има по няколко кандидати за местен управник. Не са малко и кандидатите за президент и вицепрезидент.
Избор има.
Дали най-подходящите хора са се кандидатирали за вота на 23 октомври е друг въпрос.
Всеки от нас трябва да спре избора си върху един кандидат за кмет на общината, върху една листа или кандидат за съветник, а за част от селата – и върху един местен кандидат-кмет. Отделно е вотът за президентската двойка.
Добре е преди да пуснем бюлетината в урната да претеглим на кантара кой е човекът за съответната длъжност – той ли е най-способният, най-интелигентният, най-честният, най-скромният, най-енергичният, умее ли да общува с хората и да се вслушва в техните мнения, има ли виждания за бъдещето.
Разумно би било да се вгледаме по-внимателно в листите с кандидати за общински съветници. Това са местните парламентаристи. Никое значимо предложение на кмета не може да мине без тяхно одобрение. Важни са водачите на листите, но много важни са и хората след тях. Би следвало да заложим на професионалисти от различни сфери, на наистина доказали се личности.
В досегашния местен парламент имаше няколко много активни общинари. Вярно, не може всички да са еднакви, но и не е редно около една трета от съветниците никога или почти никога за мандат от 4 години да не вземат думата, макар че присъстват почти постоянно на сесии и комисии. На гражданското общество са потребни не дисциплинирани партийци или представители на разни лобита, а преди всичко кадърни, съвестни и инициативни люде, които имат своя позиция и не се крият зад гърба на никого или зад колективната безотговорност.
Разбира се, гласуването не е задължително. Но когато в едни секции се гласува почти сто на сто, а в други мнозинството просто отсъства, би трябвало да се замислим. Все пак може би е по-достойно да пуснеш бюлетина и по този начин да се ангажираш с мисъл и действие към своите близки и към самия себе си дори, както и към хората, сред които живееш. Иначе е много лесно човек само да стои отстрани, да се оплаква и да критикува.
Демокрацията изисква и отговорност. Ако е истинска.

“Приятел”

Leave a Reply